Орхан Памук - Сняг

В последното писмо, което ми прати от Франкфурт, Ка ми пишеше с радост, че подир четиригодишно усилие е приключил новата си поетична книга. Заглавието й било „Сняг“. Повечето от стихотворенията бил записал в Карс в зеления си бележник, благодарение на експлозиите от вдъхновение, „дошли“ най-внезапно. Като се върнал от Карс, Ка осъзнал, че книгата, без самият да го е забелязал, притежава свой „дълбок и загадъчен“ ред и през четирите години във Франкфурт се отдал изцяло на това — да запълва празнотите в книгата. Изнуряващо, изискващо страдание усилие. Защото стиховете, дето му идвали в Карс с лекота, сякаш някой му ги нашепвал в ухото, във Франкфурт не ги чувал изобщо.

Ето защо се захванал да открие скритата логика на книгата, вдъхновено сътворена в по-голямата си част в Карс и, изследвайки нейната логика, успял да запълни с нови творби празнотите й. В последното си писмо до мене написа, че това усилие най-сетне е приключило и че ще подложи на проверка стихотворенията си, като ги рецитира в някои градове на Германия, че най-накрая всяка творба е заела мястото си, че ще препише на пишеща машина сбралата се в един-едничък бележник книга, че ще прати едно копие до мен и едно до истанбулския си издател. И още: дали не бих драснал няколко реда за задната корица, и дали не бих ги изпратил на издателя — нашия общ приятел Фахир?

Писалището на Ка, подредено неочаквано педантично за поет, бе обърнато към покривите на чезнещия в мрака на снега и на вечерта Франкфурт. Вдясно на покритото със зелено сукно писалище бяха подредени бележниците, в които е анализирал прекараните в Карс дни и написаните там стихотворения, вляво бяха струпани четените от него тогава книги и списания. Точно в средата на писалището бе подредил на еднакво разстояние, като по конец, бронзова настолна лампа и телефон. С тревога огледах всяко ъгълче, дето би могъл да бъде укрит един бележник: колекцията — всеки турчин в изгнание имаше такава — от вестникарски изрезки, скътана по чекмеджета, книги и бележници, гардероба, леглото, шкафчетата в банята и кухнята, хладилника, найлоновата торбичка за бельо. Не ми се вярваше, че този бележник би могъл да изчезне, и докато Таркут Йолчюн, пушейки цигара, съзерцаваше потъналия в сняг Франкфурт, аз наново претършувах всичко. Щом го нямаше в пътната чанта, с която бе заминал за Хамбург, трябваше да е някъде тук, в квартирата. Преди окончателното приключване на книгата, Ка не би правил копие на никое стихотворение, би си казал, че това е лоша поличба, ама пък нали ми писа, че е приключил с книгата.

След около два часа, вместо да се примиря, че бележникът, в който Ка бе записвал стихотворенията си в Карс е изгубен, аз започнах да се самоубеждавам, че той е някъде пред очите ми, но от тревога просто не мога да го зърна. Когато собственикът на къщата похлопа на вратата, натъпках в найлоновите торби всички попаднали под ръцете ми бележници и листове, изписани на ръка от Ка, които намерих върху писалището и по чекмеджетата. Върху небрежно нахвърлените до видеото порнокасети (доказателство, че в дома на Ка не са стъпвали гости) имаше фирмена торбичка на „Кауфхоф“ — пъхнах касетите в нея. Като пътник, предприемащ продължително пътешествие, който взема със себе си някоя най-обикновена вещ, та тя да му напомня за живота му, и аз потърсих за себе си някакъв последен спомен от Ка. Ала както обикновено, изпаднах в една от своите кризи на нерешителност и със страстта на музеен работник напъхах в торбите пепелника, пакета с цигари и ножа за отваряне на пликове, направо ги награбих от писалището, после часовника над леглото, двайсет и петгодишния опърпан елек, успял да съхрани мириса му, тъй като през зимните нощи го е навличал върху пижамата си, и още куп други неща — от мръсните чорапи в шкафа до изобщо неупотребяваните носни кърпи, от вилиците в кухнята до измъкнатия от кошчето за боклук смачкан пакет от цигари, но не и снимката със сестра му, правена на пристанището в Долмабахче. При една от последните ни срещи в Истанбул Ка ме подпита за следващия ми роман и аз му разказах за „Музеят на невинността“, нещо, което старателно криех от всички.

Разделих се със спътника си и щом се прибрах в хотелската стая, се разрових из вещите на Ка. А бях решил тази нощ да забравя за приятеля си, та да се отърва от гнетящата тъга. Първо огледах набързо кутиите с порнокасетите. В стаята нямаше видео, но по надрасканите връз тях бележки от приятеля ми, установих, че е проявявал специален интерес към американската порнозвезда Мелинда.