Орхан Памук - Сняг

Ка замълча. Щом Кадифе забеляза, че като натъжено хлапенце той е зареял поглед през прозореца, тя вметна, че си представя колко щастливи ще бъдат Ка и Ипек във Франкфурт, как Ипек ще се разведри, напусне ли Карс, как ще отеква смехът им, докато бродят из улиците на Франкфурт, и как ще ходят вечер на кино.

— Кажете ми в кой киносалон във Франкфурт бихте отишли?

— „Филмфорум Хьохст“ — отвърна Ка.

— В Германия няма ли киносалони, наречени, примерно, „Аламбра“, „Рюя“, „Мажестик“?

— Има „Елдорадо“!

Докато наблюдаваха двора, над който нерешително пърхаха снежинките, Кадифе му заобяснява, че когато участвала в студентския театър, веднъж получила предложение от сина на чичото на неин колега да изпълни ролята на забрадено момиче в съвместна германо-турска продукция, ала тя отказала, а виж ти, сега Ипек и Ка щели да са в същата тази страна, всъщност сестра й просто била родена за щастие, но понеже не знаела това и до момента не се чувствала щастлива, била съсипана, че си няма дете, и най-угнетяващото било, че въпреки своята красота, изящност, чувствителност и почтеност, а може би тъкмо поради тях, се усещала нещастна (тук гласът й се снижи), самата тя пък редом с нейната доброта и красота се усещала лоша и грозна, та сестра й, когато узнала какво изживява, взела да прикрива красотата си. (От този момент, та до края Кадифе не спря да плаче.) Въздишайки, потръпвайки, тя разказа през сълзи как един ден в средното училище, понеже закъсняла за първия час („Тогава бяхме в Истанбул и не бяхме тъй бедни“ — каза Кадифе, а Ка отвърна, че „всъщност и сега не са бедни“. „Да, но живеем в Карс“ — възрази Кадифе, бързайки да затвори тези скоби.), учителката по биология Месруре ханъм я попитала „А умната ти сестра закъсня ли?“ и сетне добавила: „Приемам те в моя клас, само защото много обичам сестра ти.“ Ипек, естествено, не била закъсняла.

Талигата влезе в двора.

Това бе стара обикновена талига, чиито дървени страници бяха изрисувани с червени рози, бели лайкучки и зелени листа. От заледените по крайчетата ноздри на уморената кранта струеше пара. Палтото и шапката на широкоплещестия, леко прегърбен колар бяха засипани от снега; сърцето на Ка подскочи, когато съзря, че и платнището е покрито със сняг.

— Не бой се. Не смятам да те убивам — изрече Кадифе.

В ръцете й бе видял пистолет, дори и не разбра, как го е насочила срещу него.

— Нямам нервни кризи — каза Кадифе. — Но ако сега ми скроиш някой номер, вярвай ми, ще те застрелям… Ние се плашим от журналисти, които отиват при Тъмносиния заради неговото обръщение, плашим се от всички.

— Потърсихте ме вие — отвърна Ка.

— Така е, ала дори и да не си го мислиш, от МИТ предполагат, че ще те потърсим и като нищо може да са ти сложили подслушвател. Одеве, когато не пожела да съблечеш любимото си палтенце, се опасявах тъкмо от това. А сега го свали и бързичко го метни в края на леглото.

Ка изпълни каквото му бе наредено. Кадифе сръчно опипа палтото с малките като на сестра си ръце. И като не откри нищо, нареди:

— Сега сваляш сакото, ризата и фланелката. Защото радиоприемателите се слагат на гърба и по гърдите. Стотина души в Карс от сутрин до вечер се разхождат с микрофони.

Когато си свали сакото, Ка, като дете, показващо коремчето си на доктора, вдигна високо нагоре ризата си и фланелката.

Кадифе хвърли бърз поглед и заповяда:

— Обърни се. — Настъпи мълчание. — Добре. Прощавай за пистолета… Ама ако ти бяха поставили радиоприемател, нямаше да ми позволят да те претърся, нямаше да са спокойни… — Все пак не свали пистолета. — Сега слушай — изрече тя със заплашителен тон. — Изобщо няма да споменаваш пред Тъмносиния за нашия разговор и за нашето приятелство. — Говореше като доктор, сплашващ пациента си след прегледа. — Изобщо няма да му говориш за Ипек и за любовта си към нея. На Тъмносиния никак не му харесват подобни нечистоплътни работи… Ако споделиш с него и не те съсипе той, бъди сигурен, че ще го сторя аз. Понеже е като джин, щом усети нещо, непременно ще се докопа до него. Прави се, че си се срещал веднъж-дваж с Ипек и толкоз. Схващаш ли?

— Схващам.

— Дръж се почтително с Тъмносиния. Не се и опитвай с поведението си на самовлюбен европейски колежанин да го принизяваш. Даже и да ти хрумне подобно нещо, не му се надсмивай… Не забравяй, европейците, от които се възхищаваш, не се интересуват от тебе… Те обаче се плашат от хора като Тъмносиния.

— Зная.

— Аз съм твоя приятелка, бъди мил с мене — изрече Кадифе с усмивка като от най-долнопробен филм.