Орхан Памук - Сняг

— Не се притеснявайте, друг цивилен полицай освен нещастника с найлоновото пликче с портокали след вас нямаше. Ясно е, че държавата не се бои от вас, а само ви пази. А след мен имаше ли някой?

— Забравих да проследя — позасрамено отвърна Ка.

— Как така? — за миг Кадифе го изгледа саркастично. — Та вие сте влюбен, вие сте безнадеждно влюбен! — рече тя. Но мигом се окопити. — Извинете ме, но всички се страхуваме много — додаде тя и върху лицето й се появи съвършено друг израз. — Направете сестра ми щастлива, тя е чудесен човек.

— Според вас тя обича ли ме? — запита шепнешком Ка.

— Обича ви, трябва да ви обича. Вие сте твърде приятен мъж. — Като забеляза, че Ка е стъписан от думите й, допълни: — Защото сте от зодия Близнаци. Темата дали мъжът Близнак е подходящ за жената Дева непрекъснато терзае ума й. У Близнаците има някаква лекота, някаква повърхностност, свързана с двойствената им природа, тъй че една приемаща всичко насериозно жена Дева би могла да бъде хем щастлива, хем отвратена от това. И двамата заслужавате щастливата любов — изрече тя утешително.

— Дали сте останали с впечатление от вашите разговори, че би тръгнала с мен за Германия?

— Намира ви за доста привлекателен — отвърна Кадифе. — Но не ви вярва. За да повярваш е нужно време. Тя смята, че нетърпеливци като вас всъщност не обичат жената, а се стремят да я притежават.

— Каза ви го? — запита Ка и повдигна вежди. — В този град ние нямаме нужното време.

Кадифе си погледна часовника.

— Първо искам да ви благодаря, че дойдохте. Повиках ви по твърде важен въпрос. Тъмносиния иска да ви предаде едно свое обръщение.

— Следят ме и моментално ще го открият — отвърна Ка.

— Ще подложат на мъчения всички ни. Нахлули са в предишното му убежище. Там полицията е подслушвала.

— И Тъмносиния знаеше за подслушването — каза Кадифе. — Това е едно философско обръщение, предназначено за вас, а чрез вас и за Запада, направено преди преврата. В него се казва да не си пъхате носа в нашите самоубийства. Сега обаче всичко се промени. Иска да анулира старото си послание. И най-важното: изготвил е съвсем ново.

Кадифе продължи с настояванията си, Ка обаче не се реши. И след малко каза:

— В този град не можеш да отидеш никъде, без да те забележат.

— Има една талига. Веднъж или два пъти дневно тя спира в двора пред кухненската врата, за да докара газовите бутилки „Айгаз“, въглищата и бутилираната вода. Разнася и другаде стоката и за да я предпази от снега, коларят я покрива с платнище. На коларя може да се разчита.

— Какво, да се крия под платнището като някакъв престъпник ли?

— И аз съм се крила — отвърна Кадифе. — Много е приятно човек да мине през целия град, без да го забележи никой. Ако се съгласите, с цялата си душа ще ви помогна за Ипек. Понеже държа да се ожените.

— Защо?

— Всяка сестра иска сестра й да бъде щастлива.

Ка не повярва на тия думи не само защото през живота си се бе сблъсквал с не една изпълнена с отвращение и принуда братска солидарност сред турците, а и защото в поведението на Кадифе забеляза някаква притворност (без да се усети, с маниер, заимстван от турските филми, тя бе повдигнала лявата си вежда и бе издала напред полуотворените си устни като дете, готово да се разциври). Тя обаче си погледна часовника и му съобщи, че остават седемнайсет минути до пристигането на талигата; закле се, че тръгне ли с нея при Тъмносиния, щяла да му разкаже всичко; Ка се чу да изрича:

— Обещавам, ще дойда. Само че най-напред ми кажете защо ми оказвате такова доверие?

— Тъмносиния твърди, че сте дервиш. Вярва, че Аллах ви е създал да сте невинен от раждането до смъртта си.

— Хубаво — избълва Ка. — Ипек знае ли за тази моя особеност?

— Откъде да знае? Това са думи на Тъмносиния.

— Моля ви, кажете ми всичко, което Ипек мисли за мен.

— Аз всъщност вече ви казах всичко, което сме си говорили за вас — отвърна Кадифе.

Забелязвайки разочарованието му, тя леко се позамисли или се престори, че се замисля — при цялата си тревога Ка не успя да определи кое е от двете — и добави:

— Намира ви за забавен. Идвате от Германия, бихте могли да разкажете доста.

— Как да я убедя?

— Ако не още в първия миг, то още в първите десет минути жената предусеща какъв е мъжът, най-малкото какъв би станал и дали ще може да го обикне. Необходимо й е известно време обаче, за да го осмисли. Според мен мъжът не би могъл да стори нищо, докато чака. Ако наистина си вярвате, кажете й прекрасните неща, които мислите за нея. Защо я обичате, защо искате да се ожените за нея.