Орхан Памук - Сняг

Понеже попривикна с агента Саффет, Ка престана да се бои от него. Знаеше, че ако действително искаха да го следят, биха пратили подире му агент, който той не би забелязал. Видимият агент е чудесно прикритие за невидимия. Ето защо, когато по някое време агентът Саффет изчезна, Ка се разтревожи и взе да го търси. Откри тежко дишащия Саффет с найлоново пликче в ръка на ъгъла на булевард „Фаикбей“, там, дето снощи бе зърнал танка.

— Портокалите са на безценица, та не се стърпях — смотолеви агентът. Благодари на Ка, че го е изчакал и добави, че щом като не е избягал, това само потвърждава неговата „лоялност“. — Кажете къде ще отидете сега, та да не се морим напразно и двамата?

Ка не знаеше къде ще иде. Едва по-късно, когато седна в друга празна чайна със заледени прозорци и изпи две ракии, разбра, че му се ще да се отбие при шейх Саадеттин ефенди. В този миг бе невъзможно да види Ипек и цялата му душа бе обгърната от мъчителния страх да мисли за нея. Прииска му се да разкрие пред шейх ефенди стаената в душата му любов към Аллах и да поговори изискано за Него и за смисъла на света. Ала се сети как се разсмяха служителите от сигурността на думите, че текето било претъпкано с микрофони.

Все пак, когато минаваше покрай смирения дом на шейх ефенди на улица „Байтархане“, се поспря.

После видя, че вратата на Областната библиотека е отворена. Влезе, изкачи калните стъпала. На стълбищната площадка върху дървеното табло за новини грижливо бяха закрепени с кламери седемте местни вестника. И в тях, както и в „Серхат шехир“, понеже бяха печатани вчера следобед, се говореше не за революцията, а за успешното представление в Народния театър и за продължаващия снеговалеж.

В читалнята мерна пет-шест ученици, въпреки ваканцията им, и няколко пенсионирани чиновници, избягали от студа в домовете си. Сред изпокъсаните от четене речници и пораздърпаните илюстровани детски енциклопедии в един ъгъл забеляза томовете на любимата му като дете „Енциклопедия на живота“. На вътрешната задна корица към всеки том бе сложена притурка от цветни рисунки, представляващи анатомични илюстрации — разлистваш ги и виждаш отделните органи или части на автомобил, на мъж, на кораб. Ка инстинктивно затърси в притурката към вътрешната задна корица на четвърти том рисунката на майката и на бебето, сгушило се като в яйце в издутия й корем, но тъкмо тя отсъстваше, личеше си само мястото, отдето е била откъсната.

Внимателно изчете този абзац на 324 страница от същия том.

СНЯГ. Твърдото състояние, което приема водата в момент на своето падане, кръжене или издигане в атмосферата. То представлява красив кристал, обикновено в шестоъгълна форма. Всяка кристална снежинка притежава специфична шестоъгълна структура. От най-древни времена тайните на снега са предизвиквали интереса и възхитата на човека. През 1555 година шведският свещеник Олаус Магнус от град Упсала открива, че всяка снежинка е с шестоъгълна структура и както личи от формата й…

Не бих могъл да посоча колко пъти Ка е изчел абзаца в Карс, нито до каква степен е вплел в душата си рисунката на този снежен кристал. Подир години, когато посетих дома им в Нишанташъ, разговарях надълго за него с вечно обезпокоения му и разтревожен баща с просълзени очи — бях поискал позволение да разгледам старата им библиотека. Не библиотеката в стаята на Ка, където бе прекарал детските и младежките си години, а библиотеката на баща му в един от тъмните ъгли на дневната. Сред изящно подвързаните юридически книги, турски и преводни романи от 40-те и телефонни справочници бях съзрял прекрасно подвързаните томове на „Енциклопедия на живота“ и бях хвърлил едно око на анатомичната рисунка на бременната жена в притурката към вътрешната задна корица на четвърти том. Разтваряйки го наслуки, 324-а страница се появи пред мен от само себе си. Страницата с абзаца за Снега бе отбелязана с късче трийсетгодишна попивателна хартия.

Ка разглеждаше енциклопедията и внезапно, като нахвърлил се върху задачите си ученик извади бележника от джоба си и взе да записва десетото, дошло му в Карс стихотворение. Тръгвайки от уникалността на всяка отделна снежинка и от представата си за бебето в корема на майката от тъй и неоткритата в тома на енциклопедията рисунка, той обоснова своето място в този свят, своите страхове, своите различия, своята неповторимост, и го озаглави „Аз, Ка“.

Бе усетил как, още преди да е достигнал финала на стихотворението, някой се настанява на масата му. Надигна глава и се смая: Неджип. Поява, която пробуди у него не ужас и възхита, а чувство на вина, че е повярвал в смъртта на човек, който не може да умре така лесно.