Орхан Памук - Сняг

— От Кадифе ли? — попита Ка.

— От Тъмносиния, естествено — ядно отвърна Сунай. — Защо всички се възхищават на тоя убиец? Защо всички легенди из Анадол носят едно и също име? Ти си разговарял с него, би ли могъл да ми го обясниш?

Грижовно и старателно Фунда Есер взе да разресва косата на мъжа си с пластмасов гребен, което разконцентрира Ка. И той премълча.

— Изслушай словото ми по телевизията — каза Сунай. — Ще те закарам до хотела с камион.

Оставаха още четирийсет и пет минути до изтичане на забраната за излизане на улицата. Ка поиска позволение да отиде пеш до хотела — дадоха му го.

Пустотата на широкия булевард „Ататюрк“, тишината на потъналите в сняг странични улички, прелестта на старите руски къщи и върбите бяха поотпуснали душата на Ка; забеляза, че някой го следва. Мина по булевард „Халитпаша“ и след булевард „Кючюк Кязъмбей“ свърна наляво. Агентът пуфтеше в снега, опитвайки се да го настигне. Подире му се мъкнеше и приятелски настроеното черно куче с бяло петно на челото, което вчера търчеше из гарата. Ка се скри в един от манифактурните магазини в квартал Юсуфпаша и започна да го наблюдава, след миг обаче агентът внезапно изникна пред него.

— Следвате ме, защото разполагам с някаква информация или защото ме пазите?

— Както прецените, бейефенди, тъй.

Мъжът изглеждаше толкова опърпан и скапан, че не бе в състояние себе си да опази, камо ли Ка. Беше минимум на шейсет и пет, лицето му беше сбръчкано, гласът немощен, светлината в очите му — угаснала; гледаше Ка уплашено, като човек, по-скоро боящ се от полицията, отколкото като цивилен полицай. Щом забеляза и отпраните бомбета на обувките му от „Сюмербанк“, подсигуряваща обувките на всички цивилни полицаи, Ка направо го ожали.

— Вие сте полицай, ако си носите картата, накарайте ги да ни отворят кръчмата „Йешилюрт“, та да приседнем за малко.

Вратата на кръчмата се отвори, без да се налага да тропат дълго. С агента — научи, че се казва Саффет — пийнаха ракия, хапнаха бюрек, споделяйки го с черното куче, слушаха словото на Сунай по телевизията. То по нищо не се отличаваше от речите, произнасяни подир всеки военен преврат от други лидери, които Ка вече беше слушал. Докато Сунай говореше как деградиралите политици, които правят всичко възможно да спечелят гласовете на подстрекаваните от външните ни врагове кюрди и ислямисти, ще доведат Карс до ръба на пропастта, дори Ка усети леко притеснение.

След втората ракия на Ка агентът посочи към Сунай с израз на уважение. Впрочем, изражението на полузакърпено ченге бе изчезнало от лицето на Саффет и на негово място се бе настанил погледът на нещастен, жалващ се гражданин.

— Вие го познавате — рече агентът. — И той ви уважава. Имам една просба. Ако му я доложите, ще се отърва от тоя адски живот. Умолявам ви, нека ме освободят от разследването във връзка с отровата.

И преди Ка да продума каквото и да било, той стана от мястото си и залости вратата на кръчмата. Седна на масата и му разказа за свързаното с отровата разследване.

Доста оплетеният разказ — и без друго пообърканата глава на Ка съвсем се бе замотала от алкохола и той не проумяваше намерението на клетия агент — започваше с подозренията, че шербетът с канела, продаван в центъра на града в заведението „Модерн бюфе“, където най-често отскачали военни и служители на разузнаването, е бил отровен. Първият привлякъл вниманието случай, бил свързан с истанбулски пехотен офицер от резерва. Две години по-рано, тъкмо преди предстоящите, както се говорело, тежки маневри, този офицер вдигнал висока температура, придружена с треперене на тялото и треската му била тъй силна, че не можел да се държи на краката си. Щом го приели в лечебницата, се разбрало, че е отровен; мислейки си, че умира, гневният офицер обвинил топлия шербет, опитан ей така, от любопитство, като нещо ново, който си бил взел в заведението на ъгъла между булевардите „Кючюк Кязъмбей“ и „Карабекир“. Отравянето се оказало в лека форма и случаят щял да бъде забравен, ала когато през кратки промеждутъци в лечебницата със сходни симптоми попаднали още двамина офицери от резерва, отново си спомнили за него. Двамата също треперели, та чак заеквали, не можели да се държат на краката си от изтощение и направо падали; и те обвинили въпросния топъл шербет с канела, който били пийнали от любопитство. Този топъл шербет бил приготвян в дома на кюрдска лелка в квартал Ататюрк, „сама го измислих“, разправяла тя; харесвали го всички и по тая причина племенниците на лелката почнали да продават шербета в заведението си. С тия сведения се сдобило секретното разследване, извършено от карския военен щаб. При анализа на тайно взетите образци от шербета на лелката, направен във Ветеринарния факултет не открили обаче следи от никаква отрова. Приключили случая така, ама един паша взел, та споменал за случая пред жена си и с ужас разбрал, че тя изпивала по няколко чаши на ден от топлия шербет, понеже облекчавал ревматизма й. Немалко офицерски жени, а всъщност и немалко офицери — дали заради здравето си, дали поради скука — също били пили от шербета. След като разследването установило, че огромни количества от продавания в центъра на града шербет — едничкото ново развлечение в Карс — се пиели от офицерите и семействата им, от войниците, пуснати в градски отпуск, от семействата на войниците, пристигнали, за да видят синовете си, пашата, стреснат от първите информации, прехвърлил работата по случая, заедно с тревогата си, върху разузнаването и Генералния щаб. В онези дни, докато на югоизток армията жънела победи в смъртоносната схватка с герилята на ПКК, сред някои безработни, злощастни, обезверени кюрдски младежи в града, желаещи да се включат в герилята, пламнали мечтите за отмъщение. Различните агенти от разузнаването, дремещи, естествено, из карските кафенета, имали информация за яростни кроежи от рода на бомбардиране, отвличане на хора, взривяване паметника на Ататюрк, вдигане на мостове във въздуха, отравяне на градската питейна вода. Ето как работата взела сериозен обрат, ала поради деликатността на въпроса решили, че едва ли ще е подходящо да бъдат разпитвани и изтезавани собствениците на заведението. Вместо това внедрили близки до валийството агенти в кухнята на доволната лелка, а и в самото заведение, понеже печалбите се множали. Прикрепеният към заведението агент най-напред отбелязал, че никакво непознато вещество в канелената напитка не е открито по стъклените чаши, по извитите дръжки на металните черпаци, по кърпите за ръце, в кутията с дребни монети, по ръцете на работниците. Подир седмица обаче бил принуден да напусне работа поради същите симптоми на отравяне — треперене и повръщане. Агентът пък, изпратен в дома на лелката в квартал Ататюрк, бил изключително педантичен. Всяка вечер вписвал в рапорта както посетителите на дома, така и закупените продукти (моркови, ябълки, черници, нарове, шипки, алтея). Лека-полека неговите рапорти се превръщали в рецепти, прославящи топлия шербет, който увеличавал апетита. Агентът рапортувал, че изпива дневно по пет-шест кани шербет, че от него се наблюдава единствено полза, а не вреда и че шербетът лекувал болежките му, че това е един истински „планински“ еликсир, за който се споменавало в кюрдската легенда „Мем и Зин“. Изпратените от Анкара експерти снели доверието си от този агент, тъй като бил кюрд, и въз основа на неговите рапорти стигнали до заключението, че шербетът трови турците и не действа на кюрдите, само че не разкрили пред никого своето заключение, за да не влязат в противоречие с държавната позиция, че между турци и кюрди разлика няма. Освен това пристигналата от Истанбул лекарска група открила специална лечебница към Социално-осигурителната болница. Тя се претъпкала със съвсем здрави карсци, дошли за безплатен преглед, и с болни, страдащи от най-обикновени заболявания като косопад, псориазис, херния, заекване. Което пък хвърлило сянка на съмнение върху сериозността на изследванията. Ето как, за да не се почувства засегнат никой, работата по разкриването на тоя лека-полека разрастващ се заговор, ако въобще е съществувал заговор, подлагащ на смъртен риск хиляди военни, се стоварила пак върху плещите на старателните служители, един от които Саффет, от карските разузнавателни служби. Сума ти агенти били натоварени да следят хората, посръбващи си шербета, щастливо забъркван от лелката. Въпросът вече бил в това да се отбелязва не как се тровят карсци, а ясно да се разбере кои се тровят от шербета и кои не. По тази причина агентите проследявали дори в домовете им всички военни или цивилно облечени полицаи, които с удоволствие си попийвали шербет. Ка обеща да препредаде на Сунай, който все още ораторстваше по телевизията, болката на агента, че в резултат на тая скъпоструваща и изтощителна мисия, обувките му са се разпрали, а самият той вече нямал никакви сили.