Орхан Памук - Сняг

Междувременно в стаята бяха влезли двама мъже, единият подаде радиотелефона си на Сунай. От разговора, проведен по радиотелефона, Ка подразбра, че в махала Сукапъ е обграден бордей, че отвътре се разнася стрелба, че в къщата се намират семейството и мъж от кюрдската гериля. На отворената радиотелефонна линия явно беше военен — раздаваше заповеди, обръщаха се към него с „Командире“. После същият този военен, се поинтересува от мнението на Сунай и общувайки с него не като с революционен лидер, а като със стар другар от ученическите години, го уведоми за начертания план.

Забелязвайки любопитството на Ка, Сунай поясни:

— В Карс е разположена малка армейска бригада. По време на Студената война държавата струпала основните си сили, предназначени да се противопоставят на евентуалната руска инвазия, в Саръкамъш. Все пак и местната бригада можела да допринесе с нещичко за удържане на първия руски щурм. Сега бригадата е тук по-скоро за да пази границата ни с Армения.

После разказа как предишната вечер, след като слязъл с Ка от ерзурумския автобус, в ресторант „Йешилюрт“ срещнал своя приятел от трийсет години Осман Нури Чолак. Били учили заедно в кулелийския военен лицей. По онуй време той бил единственият човек, който знаел кой е Пирандело и какво представляват пиесите на Сартр.

— Не го изхвърлиха като мен от лицея за лоша дисциплина, ама пък и не прегърна с две ръце военната служба. Не стана щабен офицер. Говореше се, че не успял да стане паша, понеже бил нисък. Да, гневен е, тъжен е, ала причината за това според мен е по-скоро семейна, отколкото служебна, защото жена му го напусна, вземайки и детето им. Мъчат го и самотата, и бездействието, и клюките в малкия град, макар че най-много клюки създава самият той. В ресторанта първи заговори за месарите контрабандисти, в чиято дейност се намесил след революцията, за нарушения като кредитите на Земеделската банка и кораническите курсове. А и пие много. Като ме видя, страхотно ми се израдва, най-вече заради самотата си. Същата вечер ми каза, че, за жалост, му се налагало да си тръгне по-рано, тъй като Карс бил под негово командване — в гласа му се долавяше оправдателна, но и определено горделива нотка. Заради ревматизма на съпругата си командирът на бригадата бил заминал за Анкара, заместникът му, полковникът, бил извикан спешно на заседание в Саръкамъш, а валията бил в Ерзурум. Тъй че властта била изцяло в ръцете му. Снегът не стихвал и било очевидно, че пътищата, както всяка зима, ще останат затворени поне за още няколко дни. Начаса осъзнах, че това е шансът на моя живот и заръчах на своя приятел двойна ракия.

Според по-късния рапорт на разследващия инспектиращ майор, пратен тук от Анкара след събитията, приятелят на Сунай от военния лицей полковник Осман Нури Чолак, за Сунай просто Чолака, чийто глас преди малко Ка чу по радиотелефона, бил участвал в раждането на идеята за необичайния военен преврат, който той възприел като шега, като невероятно забавление, зародило се сред трапезната атмосфера на бъбрене под влияние на алкохола, и първи бил изразил съждението, че цялата работа ще приключи с два танка. Вече по-нататък, по настояване на Сунай, се включил в същата тая работа, за да не опетни храбростта си, и защото вярвал, че в края на краищата Анкара ще остане доволна от стореното, а не поради лична омраза, гняв или изгода. („Чолака“, според рапорта на майора, за жалост погазил законите и заради разправия, в дъното на която стояла жена, щурмувал дома на зъболекар ататюркист в квартал Джумхуриет.) В щурмуванията на домове и училища участие взели половин рота, четири камиона и два танка Т-1, които трябвало да бъдат управлявани извънредно внимателно, поради липсата на резервни части — никакви други армейски сили не взели участие. Ако не броим, разбира се, „спецотряда“ на З. Желязната ръка и другарите му, които поели върху себе си отговорността за „неразкритите случаи“, инак повечето инциденти били дело на трудолюбиви служители на МИТ и Сигурността, които години наред, за да се застраховат при внезапни извънредни ситуации, картотекирали целия Карс и ползвали услугите на една десета от жителите като разпространители на информация. Тези служители, осведомени овреме за превратаджийските кроежи, бяха тъй щастливи от плъзналите вече из града слухове за предстояща демонстрация на секуларистите в Народния театър, че дори телеграфираха на колегите си отпускари, намиращи се извън пределите на Карс, да се завръщат светкавично, за да не изтърват веселбата.