Орхан Памук - Сняг

От възобновения разговор по радиотелефона Ка разбра, че престрелката в махала Сукапъ е навлязла в нова фаза. Най-напред от радиотелефона проехтяха три изстрела — чувайки изстрелите, идващи омекотени от снежната долина и със закъснение от няколко секунди, Ка отбеляза, че усиленият от радиотелефона звук е по-приятен.

— Не бъди тиранин — нареди по радиотелефона Сунай, — но ги накарай да усетят, че революцията и държавата са силни и няма да се огънат пред никого.

Той подпря замислено брадата си с палеца и показалеца на лявата си ръка, жест, характерен за него, и Ка си припомни как Сунай изрича същите думи в една историческа пиеса от средата на 70-те. Сега обаче не беше тъй привлекателен, както тогава — бе поуморен, поизхабен и възблед. Вдигна от масата военен бинокъл от 40-те. Сложи си калпака и поовехтялото вълнено палто, което носеше вече десета година по турнетата си из Анадол, улови Ка под ръка и излязоха. Студът за миг пообърка Ка, той усети, че на фона на карския мраз човешките въжделения и мечти, политиката и обичайните далавери изглеждат дребнави и незначителни. Забеляза също така, че Сунай накуцва с левия крак доста повече, отколкото му се бе сторило преди. Докато вървяха по заснежените тротоари, пустотата на абсолютно белите улици и усещането, че са сами в целия град, изпълниха сърцето му с щастие. Потъналият в сняг прелестен град и старите, безлюдни конаци пробуждаха у човек не само вкуса към живота и порива към любов: в момента Ка изпитваше удоволствие и от това, че е в близост до властта.

— Най-прекрасното място в Карс е тук — промълви Сунай. — За десет години трети път посещавам Карс с театралната ми компания. И всеки път щом се здрачи, идвам тук под тополите и върбите, става ми тъжно, докато слушам гаргите и свраките и съзерцавам крепостта, моста и четиристотингодишната баня.

Намираха се на моста над заледената карска река. Сунай посочи един от бордеите на отсрещния хълм вляво. Малко под него, малко над пътя Ка съзря танк, а малко преди него — военно транспортно средство.

— Виждаме ви! — провикна се Сунай по радиотелефона и погледна през бинокъла. Миг по-късно по радиотелефона прозвучаха два изстрела. После чуха как звукът отекна в ширналата се пред реката долина. Дали не бяха салюти, предназначени за тях? По-нататък, в началото на моста стояха двамата охранители, чакаха ги. А те наблюдаваха махалата с бордеите, съградена на мястото на разрушените от руските топове конаци на богатите османски паши сто години по-късно, парка на отсрещния склон, дето някога се е забавлявала карската буржоазия и града, прострял се зад него.

— Първи Хегел е отбелязал, че историята и театърът се градят от един и същ материал — каза Сунай. — И театърът, и историята възлагат някому „ролята“. И театралната, и историческата сцена изкарват на преден план смелчаците…

Цялата долина се огласи от пукотевица. Ка разбра — задействала се е картечницата върху танка. Беше стрелял и танкът, ала беше пропуснал целта. Последваха експлозиите на гранатите, хвърлени от войниците. Долетя кучешки лай. Вратата на бордея се отвори, отвътре се измъкнаха двама души. Вдигнаха ръце. Ка зърна лумналите през строшените прозорци огнени езици. Излезлите с вдигнати ръце мъже легнаха на снега. Отнейде се появи черно куче, което, помахвайки с опашка, се защура наоколо с радостен лай, приближавайки все повече просналите се на земята. Сетне Ка видя как някакъв човек се затича отзад и чу изстрелите на войниците. Човекът рухна и всички звуци секнаха. Доста по-късно някой изкрещя, ала интересът на Сунай бе вече отминал.

Следвани от охранителите, те се върнаха в шивашкото ателие. В мига, в който зърна прекрасните тапети на стария конак, Ка разбра, че няма да може да устои на идващото ново стихотворение и се оттегли встрани.

В стихотворението, озаглавено „Самоубийството и властта“, Ка без всякакви притеснения описа удоволствието от властта, осъзнато в близост до Сунай преди малко, описа насладата, с която го бе дарила тяхното приятелство и усетената заради самоубилите се момичета вина. По-късно щеше да си каже, че най-вече в това „витално“ стихотворение беше успял да включи повечето от нещата, на които се бе оказал очевидец в Карс: без да ги украсява, с цялото им въздействие и мощ.

Забелязал, че Ка пише стихотворение, Сунай се надигна от пълната с листове работна маса, приближи се, накуцвайки, до него и му изказа своите поздравления.