Орхан Памук - Сняг

В малотиражни политически ислямистки списания написаха, че никой не може да изпълнява ролята на нашия Пророк и Повелител Мохамед, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Според колонките на тия гневни издания той се отнесъл „неуважително към Пророка“ и дори се „изгаврил“ с Него. Да накарат политическите ислямисти да замълчат не успяха дори военните, тъй че се наложи Сунай сам да потушава огъня. С Корана в ръка той започна да разяснява на консервативните читатели колко много обича Пророк Мохамед и колко е модерен всъщност, надявайки се да поуспокои обществеността. Това пък даде шанс на кемалистки настроените автори на вестникарски рубрики, недоволни от неговите пози на „избрания Ататюрк“ да напишат: Ататюрк никога не е правил мили очи на религиозните фанатици. В подкрепящите военния преврат вестници непрестанно се публикуваха снимки на Сунай, демонстриращ своята духовност с Корана в ръка и питаха „Това ли е Ататюрк?“. Ислямистката преса, повече за да се предпази, отколкото за да се опълчи срещу него, също премина в атака. Започнаха да публикуват снимки на пийващия ракия Сунай, придружени с материали и подзаглавия от рода на „И той бил ракиджия като Ататюрк!“, или „Тоя ли щял да изпълнява ролята на нашия Пророк?“. Този път поводът за пламналите ислямистко-секуларистки дебати в истанбулската преса, продължили не повече от два месеца, се оказа той.

За седмица във вестниците се появиха сума ти фотографии на Сунай: Сунай с видимо удоволствие отпива бира в рекламен клип отпреди години; Сунай с вдигнат юмрук пред знаме със сърп и чук; Сунай гледа как жена му, изпълнявайки възложените й роли, се целува с други мъже… Изписани бяха десетки страници с най-разнообразни слухове: жена му била лесбийка, пък той продължавал да е комунист; бил участвал в дублажа на незаконни порнофилми; за пари бил готов да изиграе всяка роля, не само на Ататюрк; бил поставил пиеси на Брехт с пари от Източна Германия; след военния преврат бил оскърбил Турция, заявявайки, че „измъчват жените от Швейцарското дружество, дошли в страната с изследователска цел“ и други подобни. През същия този период „офицер с висок чин“ извикал Сунай в Генералния щаб и лаконично му съобщил, че армията е взела решение той да оттегли кандидатурата си за ролята на Ататюрк. Този офицер обаче не бил като онзи милозлив, замислен мъж, дето сбрал в Анкара истанбулските вестникари, критикуващи военните за намесата им в политиката и след като здравата ги нахокал, и след като те се разстроили и разревали, ги почерпил с шоколад, не, този се оказал много по-решителен и саркастичен офицер от Отдела за връзки с народа. Виждайки колко измъчен и уплашен е Сунай, той не смекчил тона, а тъкмо напротив, осмял политическите възгледи, с които Сунай се перчел като „избрания Ататюрк“. Два дни преди това, докато бил на кратко посещение в родния си град, Сунай, ескортиран от коли, посрещнат като любим политик от насъбралото се хилядно множество от безработни и тютюнопроизводители, спрял на градския площад, изкачил се до паметника на Ататюрк и сред нестихващи ръкопляскания му стиснал ръката. По този повод популярно истанбулско списание му задало въпроса „Бихте ли прекрачили от сцената в политиката?“, на което той бил отвърнал „Ако народът го пожелае!“. От страна на правителството било съобщено, че „за момента“ филмът за Ататюрк се отлага.

Сунай притежаваше достатъчно опит да се измъкне без сътресения от неприятното поражение, обаче последвалият развой на събитията направо го срази: в рамките само на един месец толкова пъти се бе появявал по телевизията, за да се обвърже още по-сигурно с ролята на Ататюрк, че вече всички вземаха прекомерно познатия му глас за гласа на Ататюрк и тъкмо по тази причина не му предлагаха да участва в никакви дублажи. Телевизионните рекламни агенти, надпреварвали се доскоро да го търсят за ролите на благоразумния татко, който избира най-качествените и най-сигурни продукти, сега му обърнаха гръб, защото им се струваше нелепо да показват как един неосъществен Ататюрк с кутия боя в ръка баданосва стени или пък колко е доволен от своята банка. Дълбоко вярващият на вестниците народ, и това бе най-лошото, прие за чиста монета, че той е враг както на Ататюрк, така и на религията: някои бяха повярвали дори на това, че докато жена му се целува с чужди мъже, той не обелва и дума. Най-малкото, настроенията говореха, че дим без огън няма. Поради всички тия главоломно развиващи се събития намаля и посещаемостта на неговите представления. Хора го спираха на улицата с думите „Срам и позор!“. Ученик от коранически лицей, повярвал, че Сунай действително се е изказвал против Пророка и преизпълнен с желание да попадне във вестниците, се вмъкна една вечер на негово представление, размаха нож и плю в лицата на неколцина зрители. Всичко това се случи в рамките на пет дни. И съпружеската двойка изчезна от хоризонта.