Орхан Памук - Сняг

— Много повече можете да вярвате на Кадифе, отколкото на Тъмносиния, защото е дъщеря на човек, който опропасти целия си живот в името на честта и на своята кауза. Но ако в момента й се каже, че Тъмносиния е свободен, съществува вероятност самата тя да не е докрай сигурна дали вечерта ще излезе на сцената. Все пак съществува връзка между моментния й гняв и окончателните й решения.

— И какво предлагаш?

— Знам, че извършихте преврата не само заради политиката, а и заради изкуството — рече Ка. — Стигам до извода, че единствено в името на изкуството Сунай бей участва цял живот в политиката. Ако сте решили да осъществявате най-ординерна политика, няма смисъл да освобождавате Тъмносиния и да се подлагате на риск. Вие обаче усещате: в случай, че Кадифе открие главата си пред цял Карс, ще се получи и изкуство, и мъдра политика.

— Открие ли си главата, ще освободим Тъмносиния — отсече Осман Нури Чолак. — За тазвечерното представление ще сберем целия град.

Сунай прегърна и разцелува стария си приятел. Полковникът си тръгна и Сунай подхвана Ка за ръката с думите „Искам да съобщиш всичко това на жена ми!“ и го въведе в една вътрешна стая. В студената и необзаведена, едва-едва посгрята от електрическата печка стая, Фунда Есер театрално четеше текста, който държеше в ръката си. Забеляза как Ка и Сунай я наблюдават от прага, но продължи с четенето. Вторачен в грима около очите й, в обилно нанесения руж и в тоалета й, разкриващ едрите й гърди, Ка изобщо не обърна внимание какво чете тя.

— Това е трагичният монолог на отмъщаващата си изнасилена жена от „Испанска трагедия“ на Кид — поясни гордо Сунай. — Фунда е направила някакви промени, инспирирани повече от силата на моето въображение, отколкото от „Добрият човек от Сечуан“ на Брехт. Вечерта, когато Фунда Есер изпълни своя монолог, Кадифе ханъм ще изтрие сълзите й с края на забрадката си, която все още не е насъбрала кураж да махне.

— Ако Кадифе ханъм е готова, можем да почваме с репетициите — каза Фунда Есер.

Изпълненият с томление глас на жената напомни на Ка не само за любовта в пиесата, а и за лесбийските й наклонности, за които непрестанно натякваха желаещите да отмъкнат ролята на Ататюрк изпод носа на Сунай. След като Сунай с тон, подходящ повече за театрален продуцент, отколкото за армейски революционер отбеляза, че „съгласието на Кадифе да изпълни ролята“ няма да разреши проблема, влезлият в стаята ординарец обяви, че е довел собственика на „Серхат шехир“ Сердар бей. Щом го зърна пред себе си, Ка изпита възбудата, овладявала го през последните години от живота му в Турция, и мигом в ума му просветна мисълта да стовари един юмрук връз лицето му. Онези обаче поканиха Сердар бей на предварително и старателно подготвената трапеза с ракия и сирене — хапваха си, пийваха си и обсъждаха световните проблеми с увереността, с вътрешното спокойствие и безсърдечието на властници, постигнали умението да направляват чуждите съдби като нещо съвсем естествено.

По настояване на Сунай, Ка повтори пред Фунда Есер думите си за изкуството и политиката. Вестникарят понечи да си води бележки, та да публикува във вестника тия думи, които Фунда Есер посрещна развълнувано, ала Сунай грубо го укори. Пожела най-напред да опровергае написаните за Ка лъжи. Сердар бей обеща да публикува на първа страница толкова положителен материал за Ка, че карските читатели, забравящи всичко по принцип, напълно да забравят погрешната си представа за Ка.

— Да, но под шапката на вестника трябва да се отдели място за тазвечерната пиеса — обади се Фунда Есер.

Сердар бей отвърна, че новината ще бъде представена, както и в какъвто размер я желаят. Той обаче беше човек с оскъдни познания за класическия и модерния театър. Така че, ако Сунай бей благоволи сам да продиктува новината, сиреч, какво точно представлява тазвечерната пиеса, новината ще бъде дословно публикувана на първа страница на утрешния вестник. В своя журналистически живот, деликатно напомни той, бил написал сума ти новини, преди те да са се случили, тъй че съумявал да им придаде най-подходящата форма. Добави също, че поради революционната ситуация, отпечатването на вестника започва в четири следобед и че разполагат с още четири часа.

— Няма да те карам да чакаш дълго тазвечерните събития — каза Сунай.

Ка бе успял да забележи как още със сядането си на масата, той обърна една ракия. Когато още по-шеметно обърна и втора, Ка видя в очите му болка и плам.