Орхан Памук - Сняг

Чу стъпки по коридора и си каза, че не са на Ипек, а на някой, идващ да му съобщи, че тя няма да дойде. Зървайки Ипек на вратата, той я изгледа и щастливо, и враждебно едновременно. Беше чакал точно двайсет минути, беше уморен от чакането. С радост отбеляза, че Ипек се е гримирала и си е сложила руж.

— Говорих с татко, казах му, че ще замина за Германия.

Песимистичните картини бяха обсебили ума му до такава степен, че в първия миг се почувства обиден; не можа да оцени думите на Ипек. Това пък от своя страна породи съмнение у Ипек, тъй като думите й не бяха посрещнати с радост; разочарованието явно поохлади Ипек. Същевременно тя прекрасно съзнаваше, че Ка е ужасно влюбен и че отсега е привързан към нея като петгодишно безпомощно хлапе, което не ще се раздели никога с майка си. Знаеше, че един от мотивите на копнежа му да я отведе в Германия бе да има свой дом във Франкфурт, в който да се усеща щастлив, нещо повече, надяваше се, че там, далече от очите на всички, ще бъде изцяло господар и довереник на Ипек.

— Какво ти е, скъпи?

През следващите години, докато изживяваше любовните си терзания, Ка хиляди пъти щеше да си припомня с каква мекота и нежност Ипек му зададе своя въпрос. Сподели с Ипек една подир друга тревогите си, страха си да не го напусне, кошмарните представи, които оживяваха пред очите му.

— Ще трябва доста да те е наранила някоя жена, щом толкова се боиш от любовната мъка.

— Да, страдал съм малко, ала отсега вече се боя от болката, която би могла да ми причиниш ти.

— Не ще ти причиня никаква болка — отвърна Ипек. — Влюбена съм в теб, ще дойда в Германия, всичко ще се подреди чудесно.

Прегърна го с все сила и се любиха с неочаквано за Ка спокойствие. Изпита удоволствие от това, че се държа с нея решително, от силата, с която я притисна в прегръдката си и от нежната белота на кожата й, ала и двамата забелязаха, че любенето им не бе всеотдайно и всепоглъщащо като снощното.

Умът на Ка бе ангажиран с посредническата мисия. Ка беше уверен, че за първи път в живота може да го споходи щастието и че, продължи ли да се държи разумно, ще се измъкне по живо, по здраво от Карс със своята любима. Умът му бе ангажиран и, пушейки цигарата си, докато се взираше през прозореца, той с удивление усети идването на ново стихотворение. Гледайки Ипек с обич и с възхита, той бързо взе да записва идващото в главата му стихотворение.

По-късно, в Германия, Ка рецитира тази своя творба, озаглавена „Любов“ на шест свои поетични вечери. Хора, които го бяха слушали, споделиха с мене, че не толкова обичта е спойката в стихотворението, колкото възникващите между спокойствието и самотата, между доверието и страха напрежения, колкото специалното отношение към определена жена (само един човек ме попита коя е жената) и неразбираемата тъма в живота на Ка. В бележките си към това стихотворение, направени отсетне, Ка бе описал най-вече спомените си с Ипек, копнежа си по нея, начина, по който тя се облича и държи. Вероятно бележките му — прочетох ги неведнъж — бяха причината толкова да се впечатля от Ипек, когато я зърнах за първи път.

Ипек се облече бързо, каза, че ще изпрати сестра си и секунда след нейното излизане в стаята се яви Кадифе. За да успокои Кадифе, чиито големи очи бяха широко отворени, Ка побърза да й съобщи, че нищо тревожно не се е случило, а с Тъмносиния не се държат зле. Добави колко дълго го е увещавал да приеме сделката, и как е повярвал в невероятния му кураж и с внезапно обзело го вдъхновение заобяснява детайлите на предварително измислената си лъжа: първо я уведоми, че най-трудно било да убеди Тъмносиния в необходимостта Кадифе да приеме сделката. Тъмносиния казал, че сключената с него сделка е неуважение към Кадифе и най-напред трябвало да се говори с нея, и когато милото Кадифенце повдигна вежди, Ка, за да придаде по-голяма задълбоченост и правдивост на тази лъжа, добави, че вероятно думите на Тъмносиния не са съвсем искрени. И добави още, не само заради лъжата си, а заради достойнството на Кадифе, че Тъмносиния, въпреки презрителното си отношение към сделката, дълго се е борил със себе си, което е нещо доста положително (респектът, с други думи, който демонстрира пред решението на една жена). В този оглупял град Ка бе научил, макар и късно, че единствената истина в живота е да бъдеш щастлив и сега бе доволен, тъй като с наслада кроеше лъжи срещу отдалите се на безсмислени политически крамоли злощастни люде. От друга страна обаче се натъжи, понеже предусети, че Кадифе, която смяташе за по-смела и по-жертвоготовна от себе си, ще повярва на лъжите и накрая ще се почувства изключително нещастна. Ето защо приключи монолога си с една последна невинна лъжа: каза, че Тъмносиния шепнешком е изпратил поздрави на Кадифе и повтаряйки подробностите по сделката, я попита какво мисли.