Орхан Памук - Сняг

— Знаех си, че ще ме попиташ! — рече развълнувано Ка. След което се умълча за кратко. Вдигна показалец към устните си и направи знак на Тъмносиния да мълчи. Разкопча сакото си и спря записващото устройство под пуловера. — Гарантът ще съм аз. Най-напред ще освободят тебе. Кадифе ще излезе на сцената едва след като й изпратиш съобщение от мястото, дето си се укрил, едва след като я известиш, че си свободен. За да се съгласи Кадифе обаче, ти ще трябва да й напишеш писмо, което ще ми дадеш и в което ще я уведомиш, че приемаш тази сделка. — Подробностите обмисляше на мига. — Ще уредя да те отведат на желаното от теб място, при желаните от теб условия — прошепна Ка. — Ще се укриваш на това място, за което никой няма да знае, докато отворят пътищата. Довери ми се.

Тъмносиния подаде на Ка един от листовете на масата.

— Пиши, че ти, Ка, ставаш посредник и гарант за моето освобождаване и заминаването ми по живо, по здраво от Карс, в замяна на което Кадифе ще излезе на сцената, където, без да бъде уронена честта й, ще си открие главата. Ако се включа в играта, а ти не удържиш на думата си, какво да е наказанието за гаранта?

— Каквото се случи на тебе, да се случи и на мене! — отвърна Ка.

— Това и напиши.

Ка на свой ред му подаде лист хартия.

— Сега пък ти напиши, че приемаш сделката, за която говорихме, че чрез мен изпращаш вест на Кадифе за своето съгласие и че предоставяш на нея правото сама да вземе решение. Ако и Кадифе се съгласи, ще трябва собственоръчно да напише, че ти трябва да си освободен по подходящия начин, преди тя да си е свалила забрадката, и накрая да се подпише. Напиши и това. Въпросът къде и как ще бъдеш освободен трябва да се уреди не чрез мен, а чрез човек, комуто имаш по-голямо доверие. Препоръчвам Фазъл, кръвния брат на Неджип.

— Младежът, дето праща любовни писма на Кадифе ли?

— Пращаше ги Неджип, само че той умря. Беше доста специален човек, направо дар божи — рече Ка. — И Фазъл е добър като него.

— Щом казваш, ще ти се доверя — каза Тъмносиния и захвана да пише.

Първи приключи писанието си Тъмносиния. Щом и Ка приключи своето писание на гарант, забеляза леко ироничната усмивка на Тъмносиния, ала не се засегна. Беше извънмерно щастлив, че нещата потръгват и ще може да замине с Ипек. Безмълвно си размениха листовете. И понеже Ка видя как Тъмносиния сгъва листа му без да го прочете и го пъхва в джоба си, Ка постъпи по същия начин, ама така, че Тъмносиния да забележи това, сетне натисна бутончето и записващото устройство се включи.

Настъпи тишина. Ка си припомни думите, които каза преди да изключи устройството.

— Знаех си, че ще ме попиташ — рече той. — Но ако страните си нямат доверие, не е възможно да се стигне до никаква сделка. Трябва да вярваш, че държавата ще удържи на думата си.

Гледайки се в очите, те се усмихнаха. По-късно всеки път, щом през годините си припомняше този миг, Ка със съжаление щеше да установява, че собственото му щастие е било пречка да забележи гнева на Тъмносиния, защото ако бе усетил този гняв, не би задал следващия въпрос.

— Ще се съгласи ли Кадифе с така направената сделка?

— Ще се съгласи — отвърна Тъмносиния, а очите му бълваха ярост.

Отново се умълчаха.

— Щом си тръгнал да правиш с мен сделка, която ще ме обвърже с живота, разкажи ми за твоето щастие — предложи Тъмносиния.

— Никога в живота си не съм обичал така — промълви Ка. — Намираше думите си за наивни и глупави, и все пак ги изрече. — Друго щастие, освен Ипек, не е възможно в моя живот.

— Какво е щастие?

— Да откриеш един свят, в който можеш да забравиш цялата пустота и угнетеност. Да държиш в ръцете си някого с усещането, че държиш в ръцете си целия свят — Ка щеше да продължи, но Тъмносиния внезапно се изправи.

И в този момент в ума на Ка взе да идва стихотворението „Шахмат“. Хвърли поглед към Тъмносиния, измъкна от джоба си бележника и бързо захвана да пише. Докато редеше стиховете, в които ставаше дума за щастие и власт, за знание и страст, Тъмносиния, надничайки през рамото на Ка в бележника, се мъчеше да проумее какво се случва. Ка усети този поглед вътре в душата си, по-късно щеше да установи, че нещичко, намекващо за този поглед, е включил и в стихотворението. Взираше се в ръката, записваща стихотворението, като в нечия чужда ръка. Знаеше, Тъмносиния няма да забележи това; но имаше желание Тъмносиния да усети как някаква сила движи ръката му. Тъмносиния обаче бе приседнал в крайчеца на кревата и като истински осъден на смърт пушеше цигара със свъсена физиономия.