Орхан Памук - Сняг

— Ще си открия главата, както аз си знам — рече Кадифе.

Усещайки, че ще сбърка, ако изобщо не засегне тази тема, Ка обясни колко разумно Тъмносиния е приел идеята Кадифе да си сложи перука или да използва други подобни уловки, но тутакси замълча, забелязвайки гнева в очите на Кадифе. Според сделката най-напред щяха да освободят Тъмносиния, после той щеше да се укрие на сигурно място и едва тогава Кадифе трябвало да си открие главата по начина, по който тя пожелае. Би ли написала и подписала, че е уведомена за подробностите? Ка подаде листа, който бе взел от Тъмносиния на Кадифе, та да го прочете тя старателно и да го използва като образец. Като забеляза колко се развълнува Кадифе дори само от това, че зърва почерка на Тъмносиния, вълна от обич заля душата на Ка. Докато четеше написаното, Кадифе скришом от Ка се опита да помирише листа. Виждайки нерешителността й, Ка обясни, че написаното от нея ще трябва да убеди Сунай и неговото армейско обкръжение да пуснат Тъмносиния на свобода. Вероятно и военните, и държавата са гневни на Кадифе заради историята със забрадените момичета, ала те, както и цял Карс, вярват в нейната доблест и храброст. Ка се вгледа за миг в Кадифе, която с охота бе почнала да изписва празния, подаден й от Ка лист. От снощи, когато вървейки редом по улица „Касаплар“ си приказваха за зодии, Кадифе видимо се бе състарила.

След като мушна в джоба си изписания от Кадифе лист, Ка каза, че убеди ли Сунай първа стъпка от сделката да бъде освобождаването, ще трябва да се намери сигурно скривалище за Тъмносиния. Готова ли е Кадифе да подпомогне укриването му?

Кадифе кимна сериозно в знак на съгласие.

— Не се тревожи, накрая всички ще бъдем щастливи — рече Ка.

— Човек невинаги е щастлив, когато постъпва правилно — отбеляза Кадифе.

— Правилното поведение ще ни направи щастливи! — отвърна й Ка.

Представи си как в близко време Кадифе пристига във Франкфурт и вижда колко щастливи са със сестра й. Ипек купува на Кадифе елегантно манто от „Кауфхоф“, заедно отиват на кино, после в някое от заведенията на „Кайзерщрасе“ си поръчват вурстчета с бира.

Когато Кадифе си тръгна, Ка си облече палтото, смъкна се долу и се качи във военния камион. Двамата охранители седяха точно зад Ка. Той се запита не е ли пресилена уплахата му, че биха могли да го нападнат, ако се движи по улиците сам. От кабината на шофьора улиците на Карс изобщо не изглеждаха опасни. Видя жени, наизлезли на пазар с мрежи в ръце; докато наблюдаваше биещите се със снежни топки деца и придържащите се един друг, за да не се подхлъзнат, докато стъпват по улицата старци, той си представи как хванати за ръце двамата с Ипек гледат филм в някой франкфуртски киносалон.

Сунай беше с приятеля си — превратаджията полковник Осман Нури Чолак. Обзет от оптимизма на своите фантазии за щастие, Ка подхвана разговора си с тях: обясни, че детайлите са уточнени, че Кадифе е съгласна да участва в пиесата и да си открие главата и че ще се пожертва заради свободата на Тъмносиния. Усети разбирателството между Сунай и полковника, разбирателство, присъщо на благоразумните хора, които в младостта си са чели едни и същи книги. Предпазливо, но и направо смутено поясни, че въпросът, с който се е заел е неимоверно деликатен.

— Първо поласках гордостта на Кадифе, после — и на Тъмносиния — похвали се Ка.

Предаде на Сунай взетите от тях листове. Докато той ги четеше, Ка усети, че Сунай е пил, макар да не бе още пладне. Свеждайки глава към устата му, той се убеди, че лъха на ракия.

— Този човек иска да бъде освободен, преди Кадифе да си открие главата на сцената — каза Сунай. — Доста е съобразителен.

— И Кадифе желае същото — обади се Ка. — Постарах се доста, ала успях да доведа преговорите само дотук.

— От къде на къде ние, като държава, трябва да им вярваме? — възкликна полковник Осман Нури Чолак.

— Те са изгубили доверие в държавата — рече Ка. — Продължи ли това недоверие, нищо няма да се получи.

— На Тъмносиния изобщо ли не му хрумна, че може да бъде обесен за назидание, пък ако ще после и да ни обвинят за тоя преврат, че е бил организиран от пиян актьор и обиден полковник? — попита Осман Нури Чолак.

— Държи се така, сякаш не се бои от смъртта. Ето защо не успях да подразбера какво точно мисли. Намекна, че обесят ли го, щял да се превърне в светец, в знаме.

— Да предположим, че освободим Тъмносиния, как обаче да бъдем сигурни, че Кадифе ще удържи на думата си и ще участва в пиесата?