Волен Сидеров - Бумерангът на злото

В САЩ масонството намира най-добра почва от всякъде другаде. Там е центърът на световното масонство и на първият му „папа“ — Албърт Пайк с масонско име Лимуд Ензоф, със седалище Чарлстън. В този американски град и до днес се събират световни конгреси на масонството — през септември 2001 г. на поредното честване беше и представител на българското правителство — вицепремиерът и министър на държавната администрация Димитър Калчев, масон от 33 степен, както той самият се похвали в интервюта в българската преса.

Можем да заключим при това положение, че САЩ са основани от всичко друго, но не и от християни. Защото масоните през цялото време на своето съществуване водят битка срещу християнската църква и не крият това. На конгрес в Леже през 1863 г. масонският (и социалистически) лидер Лафарг категорично обявява целите на ложите: „Война на Бога, ненавист към Бога! Целият прогрес се състои в това! Трябва да се пробие небето като хартиен свод! Да се постигне тържество на човека над Бога!“

Тези програмни думи на масонството очертават целите му и при създаването на американската държава. Америка е страна, основана от колонисти, бягащи от църквата. Сектанти, които търсят обетована земя за своите социалнопсихологически експерименти. Те са идеалното тесто, от което „посветените“ висши масони могат да замесят продукта, който им трябва. Смисълът на битката на масоните е изразен лаконично от масонския автор дьо Кантельо през 1863 г.: „Като цяло тя (битката, б.а.) е била и винаги ще бъде борба срещу църквата и християнската религия. Всички тайни общества — от египтяните до илюминатите (тайно общество, създадено от Адам Вайсхаупт на 1 май 1776 г. в Бавария с главни цели: унищожаване на религията, на собствеността и семейството и налагане на единно световно управление) имат почти идентични ритуали. Те (тайните общества, б.а) образуват верига и се пресъздават едно от друго.“

През 1827 г. един бивш американски масон — капитан Уйлям Морган, прави разкрития, които разтърсват цялото общество. Той издава книга: „Illustrations of Masonry by one of the Fraternity Who has devoted Thirty Years to the Subject“, Batavia NY, 1827 г., „Примери за масонството от един от братството, който му посвети 30 години от живота си“. Морган описва подробно ритуалите за приемане в масонските ложи, клетвите за смъртно наказание, ако разгласиш масонските тайни, както и основния въпрос — кому се кланят масоните. Ето как масонът дава клетва за мълчание според Морган: „На всички, на които аз най-тържествено и искрено обещавам и се заклевам, без най-малкото усукване, мълчалива уговорка или душевно извъртане, обвързан под заплахата от наказание, не по-малко от това да ми бъде прерязано гърлото, езикът ми да бъде изтръгнат из корен.“ По-нататък приеманите за „братя“ масони се заклеват да не причиняват нищо лошо на своите „братя“ (за останалата част от човечеството не се казва нищо — б.а.), да се подчиняват безпрекословно на всеки знак и заповед на по-висшестоящ масон (което значи да пренебрегнат националния си и патриотичен дълг, ако той противоречи на височайшата масонска директива — б.а.).

Разкривайки масонските тайни, Морган си подписал смъртната присъда и тя не закъсняла — той бил отвлечен и убит от бившите си „братя“. Убийството му раздвижило цяла Америка. Антимасонските настроения за около десетина години обхванали страната и били разтурени повече от 2000 ложи. Образува се дори антимасонска партия, която събрала 128 000 гласа през 1830 г. Един от напусналите тогава масонството — Милард Филмор, се присъединил към тази партия. По-късно той става и 13-ият президент на САЩ. Филмор пише по това време: „Масонското братство погазва нашите права, противоречи на правосъдието и се държи предизвикателно към всяко правителство, което не може да контролира.“

Скандалът с убийството на Морган предизвикал разследване от страна на щатския сенат в Ню Йорк, който през 1829 г. стигнал до извода, че „масонството се състои от силни и богати хора с членове в почти всеки стратегически пост“. Сенатът установил също, че пресата мълчи по въпроса, защото е „изпитала силата на масонското влияние и е била поразена от жезъла на неговата власт“.

Тези разкрития нанасят временни щети на масонството, но не за дълго. В Америка и Англия ложите се множат бързо през следващите десетилетия, за да достигнат в днешно време численост от около 500 000 масони в Англия и 5 милиона в САЩ.

И така, „най-великата демокрация“ — САЩ, е създадена от масони, тоест — от антихристияни. Масон е първият американски президент Вашингтон, масон е авторът на „Декларацията на независимостта“ — Томас Джеферсън, масон е първият върховен съдия на САЩ — Джон Маршал, масони са създателите на финансовата система на САЩ — Робърт Морис и Александър Хамилтън. Първият държавен секретар на САЩ — Робърт Левинстоун, е Велик майстор на ложата в Ню Йорк. „Брат“-масон е и главният архитект на столицата — Джеймс Хобън, който е Велик майстор на първата американска ложа. Той се погрижва град Вашингтон да бъде построен по правилата на масонската символика, а президентският дворец — Белият дом, да копира Соломоновия храм. На върха на този център на властта Хобън изобразява пет петолъчки — пентаграми. Ако някой смята, че петолъчката е въведена в употреба в държавната символика от Ленин или Георги Димитров, просто се заблуждава. Няма да минат и 140 години и тази петолъчка ще грейне и над Кремъл, сменяйки Светия кръст.