Волен Сидеров - Бумерангът на злото

Според самите теоретици на масонството като Менли Хол например — автор на редица изследвания и справочни трудове за масонството, то е учение, което се корени в най-дълбока древност. То е свръхпознание, което се е предавало на „посветените“ през вековете. Посветени са били жреците в древен Египет, поклонниците на Бакхус, древните атланти. Митична раса от посветени, които вярват, че могат и стават богове и затова не им трябва „непълноценната доктрина“, наречена християнство, както през 1998 г. се изрази в пресата председателят на еврейското дружество в България „Шалом“ — Емил Кало.

В корените на масонството е и гностицизмът — учение на тайно общество от I-II век сл. Хр., съчинено от юдеи. Според гностиците пътят към безсмъртието не е приемането на Христос и следването на завета Му, а т.нар. Гносис (на гръцки — знание). Не чрез вяра, а чрез разум и познание ставаш божествен, твърдели те. Моралът няма значение, защото не се отразява на „божествената ти същност“, която добиваш чрез магическото просветление на познанието. Затова няма нужда да спазваш правила — ти си Бог. Ти пишеш правилата.

Това е примамливо. Колко по-интересно звучи от „неатрактивните“ завети на Христос, който те кара да бъдеш морален, да не правиш на другите това, което не искаш да ти направят те. В християнството „няма шоу“, както би се изразил един днешен продукт на евроатлантическата цивилизация. Къде по-приятно е да се чувстваш бог и правиш каквото ти харесва, пък нека това да наранява други хора, или направо да ги убива. Дори така май е още по-приятно. Имаш власт над тях, управляваш ги, манипулираш ги, караш ги да правят каквото искаш с едно мръдване на пръста или с чукване по компютърната клавиатура. Ето отговорът на въпроса защо толкова много хора стават членове на тайни общества от масонски тип. Около 2 милиона души в света са масони още до Първата световна война, като 1,5 от тях живеят в САЩ. Днес те са повече от 8 милиона по света, а в САЩ масоните са над 5 милиона.

Гностицизмът е оставил трайни следи в масонската символика и същност и до днес. Според Неста Уебстър, английска историчка от 20-те години на XX век, „гностицизмът е създал система, представяща извратеността като нещо нормално, система, обвързваща хората в секти, работещи под маската на просвещението и имащи за цел да затъмнят всички идеи за морал и религия“. Гностиците са истинските автори на максимата „Целта оправдава средствата“. Неста Уебстър добавя: „Концепцията на тайните общества, разглеждаща човека като Бог, който не се нуждае от откровение и никакво друго напътствие свише, освен закона на собствената му природа. И тъй като тази природа е божествена, всичко, което произлиза от нея, е похвално, а онези действия, които според християнството са грехове, не бива да бъдат осъждани.“ След степента Кадош масоните имат „гностическа“ степен, което показва тяхната приемственост от това учение. Впрочем самият Албърт Пайк го потвърждава ясно: „Гностицизмът е душата и същността на масонството.“

Като обобщение може да се каже, че масонството е тайно общество, което крие същинските си цели и лице от света, то поддържа едни и същи ритуали и символика през различните векове и в различните държави, има йерархична структура и отчетлива разлика между низши и висши масони. То не е безобиден клуб на скучаещи милионери, а мощна верига от атеисти, деисти и поклонници на Луцифер, на богоборци, които чрез наднационалните си политически връзки и силата на наднационалната банкова система предизвикват определени събития във всяка точка на планетата чрез политически интриги, революции, преврати и влияние върху интелектуалния елит. Целта на това вмешателство е да се рушат преди всичко устоите на християнската църква, което в наши дни означава — на Православието. Да се овладяват материалните ценности на планетата и да се концентрират във все по-тесен кръг от хора. Да се заличават границите между традиционните национални характеристики и все повече хора в света да стават зависими финансово и административно от една централизирана, но със скрит център, свръхтоталитарна система, която да ги превръща от индивиди със собствена воля и стремеж към Бога в човекоединици, мачкани от валяка на една суперолигархия. В маса, тласкана към загуба на собствените души. Впрочем за този сюжет старателно и последователно ни подготвят холивудските филми — антиутопии, визиращи бъдещето, които напоследък се увеличават. Те винаги представят Земята в близкото бъдеще като разрушена територия, след големи войни и катаклизми, владяна от някакъв свръхелит, който има контрол върху храната и благата.