Волен Сидеров - Бумерангът на злото

Технологичният прогрес все повече затъмнява съзнанието на хората, дава им чувството, че могат всичко, без да им решава моралните проблеми. А достатъчно е човек да остави морала настрана и пред него се открива безкраен хоризонт. Как един финансист от Уолстрийт да не повярва, че е Бог? Той управлява стотици милиони долари и с едно мръдване на пръста може да ги насочи в една или друга посока. Съдбите на милиони хора по света са в неговите ръце. Или поне така изглежда.

Как да ходи човек в някаква си църква и да пали свещи, когато има невероятните възможности „за просветление“ на мрежата — Интернет. (Впрочем в САЩ истински църкви няма, така че това тайнство и благодат май вече е загубено за американците.) Но пък има психоаналитици, които се опитват да заменят тайнството на изповедта и опрощаването на греховете.

Как да не повярваш, че медицината, която вече може да ти смени сърцето, бъбрека, черния дроб (през ноември 2001 г. в българската преса бе публикувано известието, че за първи път ще бъде присаден главен мозък!), няма да стигне след няколко години до тайната на безсмъртието и да ни прави вечно млади?

Добре, да приемем, че „има нещо“, което е над нас, отвъд нас, да приемем, че имаме душа, или аура, или каквото и да е там, мисли днешният високотехнологичен човек. Не може ли тази душа да си остане вечно в мен, да не се отделя? Да се „ъпдейтва“ някак си? Няма ли софтуерна програма за нея? След като разцепихме атома и изследвахме черните дупки на Вселената, нима някаква си душа ще ни се опре? Някакъв си Бог?

Все повече хора днес си задават такива въпроси и винаги се намира някой, който да им каже:"Да, има такъв начин! Стани посветен, ела при нас и ще получиш първо истината, после това, което те интересува — безсмъртието!" Това са го казвали гностиците, манихейците, окултните общества от античността и Средновековието до новите времена — като теософите, „Ню Ейдж“ или мормоните. В политически план това е философията на „избраните“, на елита, за който е предначертано да управлява „масите“ и да притежава основната част от материалните богатства на света, за да ги държи под контрол.

Да си избран е примамката, която вкарва днес и повечето изявени в политиката, изкуствата или науката хора в масонските ложи. Подчертаването на факта, че през вековете масони са били много известни и изявени хора на творчеството като Гьоте, Моцарт и други, не се пропуска в масонската пропаганда. Това засилва увереността на всеки амбициозен и суетен човек да търси „елитното“ общество на ложите. „Щом такива гении са били там, значи има нещо“, казва си той. Голяма част от бизнесмените и политиците в днешно време влизат в ложите по чисто комерсиални причини. Те гледат на тях като на клубове, където можеш да направиш полезни за кариерата или бизнеса връзки. И ги получават, което ги прави зависими за цял живот. Има и такива, които наистина вярват, че влизат в едно общество, което се стреми към човешка хармония и усъвършенстване. Докато не се сблъскат с реалните цели на масонската върхушка. По-горе ги описахме — да се подчини света на един скрит елит, който ще отвори път на Този, който кара хората да се мислят за богове, защото той самият се бори с Бога — Луцифер.

Битката срещу Христовата църква се води от нейното създаване и продължава до днес с усилващ се ефект. Битката е за човешки души и е проста като схема. Усложняват я обаче хиляди битови, икономически, политически, социални и емоционални детайли, които най-често замърсяват картината и не ти дават да видиш най-важното. А най-важното за всеки е неговата собствена душа и спасението и. Няма нормален човек, който да не си е задавал въпроса: „Какво става с мен след смъртта? Наистина ли всичко приключва в тази изкопана яма в пръстта? Нима всичко, което върших през живота си, всички усилия и таланти, които проявих, всички хубави и мили неща, които правих, са били напразно? Къде е смисълът тук?“ И наистина изглежда абсурдно цялото чудо, което представлява един човешки живот с развитието си, с лъкатушенията си, с познанието за света, което натрупва, да се стопи все едно никога не го е имало. Ами материалните богатства? Ти си се старал, напредвал си в кариерата, забогатявал си с труда и уменията си и накрая всичко това остава някъде и не се знае кой какво прави с него. Убийствена мисъл. А какво да кажат големите босове на престъпния свят. Да си извоюваш име и авторитет, да прецакаш толкова хора, да им вземеш парите, да станеш №1, да въртиш на пръста си политици и медии, да няма невъзможно желание за теб и накрая да оставиш цялото това богатство в ръцете на някакви леваци да го разпилеят! Като се замисли за такива неща, на човек просто му идва да плати на някой учен един-два милиона долара, ако трябва, но да го направи безсмъртен и да се реши въпросът.