Волен Сидеров - Бумерангът на злото

Колкото и сложни да са нещата, човек трябва да ги схематизира и опрости, за да ги опише и анализира. Така е и с пътищата на човешката душа. Пред нея има три пътя.

Първият видса високоинтелигентните души, които търсят изход от ситуацията с неизбежната смърт, но не искат да приемат Бога. При древните юдеи например това е партията на фарисеите. Днес действат техните приемници. Тестават жертва на „посветените“, на жреците на окултното и луциферианското познание. Тези хора са доста по-малко от останалите и стават част от световния финансово-политически елит. Именно този елит стои в дъното на повечето световни глобални събития и размества геополитическите карти по своя схема. В посока подчиняване на света на едно единно управление и цялостен тоталитаризъм, пред който комунизмът ще ни се струва царство на свободата. Хората, които се присъединяват към този елит, са готови на всичко и за тях няма морални скрупули, каквито препъват всеки среден гражданин. Те могат да свалят правителства, да променят закони, както им е угодно, да купуват политици, да преначертават картата на държавните граници. Каква е личната мотивация на такива хора? Те са приели, че истинският Бог е Луцифер — този, който им е показал как да станат мощни и богати тук, на земята. Повярвали ли са, че сюжетът за изхвърлянето на Сатанаил от лоното Божие и за човешкото грехопадение е обърнат обратно от „редакторите на Библията“? Те вярват, че всъщност има два Бога — на доброто и на злото. И че техният — Луцифер, е богът на доброто, на светлината, а този, на когото се кланят християните, е лошият. Защо не, въпрос на гледна точка, би казал всеки второкурсник по философия днес. Вярвайки в Луцифер, хората от този елит смятат, че са решили въпроса с безсмъртието си, защото битката между Луцифер и Христос ще завърши в полза на техния бог, който ще се погрижи за вечността на душите им.

Това е мотивираната част от антихристияните, но повтарям, тя е много ограничен кръг, тъй като става въпрос за вяра и убеденост, макар и обърнати обратно. А вярата се поддържа трудно.

Вторият видхора са най-много. Материалистите. При юдеите това е била партията на садукеите. Днес техните последователи се грижат за попълването на редиците и нямат голям проблем с това. Те просто смятат, че всичко приключва тук, на земята. Че каквото изядеш, изпиеш и добиеш, това е всичко. Дори някои от тези хора да са склонни да се замислят по-дълбоко, им пречат стотици грижи от бита и масовото медийно обработване на съзнанието, че всичко е икономика и ако решиш икономическите проблеми, постигаш щастието. Тези хора са тълпата, стадото, което трябва да бъде стригано, доено и накрая заклано. Те са идеалната почва за социални експерименти от рода на всички видове „-изми“. Те могат лесно да бъдат излъгани, че за няколко години тук, на земята, може да бъде построено царството небесно във вид на „народна република“ или „пазарна икономика“. Достатъчно е само да дадат доверието си на група знаещи политици, които ще им построят рая на земята. Този рай, разбира се, е чисто икономическо понятие. Няма морални измерения. Няма и как да има, защото няма душа, всичко е груба материя, няма покаяние и Божи съд. Значи всичко ти е позволено в земния ти живот. Можеш да правиш каквото поискаш, без да се съобразяваш с другите. Напротив, ти си по-хитър, ако ги ограбиш, измамиш, подчиниш или дори убиеш. Щом няма задгробен живот, значи няма наказание за убийство и други грехове. Толкова е просто и примамливо. От този вид хора излизат най-добрите престъпници, политици и финансови спекуланти.

Третият видпредполага нещо много просто, но то винаги се оказва най-трудното. Да приемеш, че имаш безсмъртна душа. Че тя подлежи на Божи съд за това, което си вършил в земния си живот. Да приемеш Христос в сърцето си и да следваш Неговия завет. Което значи да живееш в земния си живот така, че да си достоен да застанеш до Бога, когато настъпи този час. Да живееш винаги с мисълта, че си смъртен, но това да не те превръща в депресиран тип, а в уверен в духовната си сила християнин, който осъществява великата, дадена му от Бог чрез идването на Христос възможност да се спаси завинаги, а не за краткия миг от вечността, какъвто е неговият земен живот.

За един християнин икономическите показатели и индексът Дау Джонс не са най-важните неща на света. Нито пък умопомрачителният факт, че поредната американска фирма е пуснала в употреба автоматична четка за зъби, която е с вграден микрочип, контролиращ правилното миене. И най-изумителните новини от научните лаборатории не могат да предизвикат патос у християнина, преди да се отговори на въпроса: „Кому служи това?“ Кому послужиха откритията на Айнщайн, провъзгласен за гения на XX век? На същия този, описан по-горе елит, който чрез Айнщайн и такива като него произведе ядрено оръжие и със сатанинско удоволствие го изпробва върху два японски града.