Гор Видал - Сътворението

— Републиките ли?

Варшакара отново показа червените си зъби, този път не с усмивка.

— Има девет републики. От република Шакя в северните планини чак до република Личхави на отсрещния бряг на Ганг срещу Магадха. И деветте ги обединява непоколебимата им омраза към Магадха.

— Как може девет малки републики да представляват някаква заплаха за едно голямо царство?

— Защото точно в този момент те правят Федерация, която ще е силна колкото Магадха. Миналата година избраха обща сангха.

Предполагам, че „народно събрание“ е най-добрият превод на тази дума. Но докато за атинското събрание е прието да се смята, че в него имат свободен достъп както благородниците, така и простолюдието, сангхата на индийските републики се състои от представители на всяка от деветте държави. Накрая само пет републики се присъединиха към федерацията — държавите най-близо до Магадха, които, естествено, най-много се страхуваха от цар Бимбисара и неговия дворцов управител. И имаха пълно основание да се страхуват. Съотношението между тези републики и Магадха е подобно на съотношението между йонийските гръцки градове и Персия. Единствената разлика е, че по времето на Дарий гръцките градове в Мала Азия не бяха републики, а тирании.

Въпреки това намерих аналогията за подходяща. И я направих.

— Нашият опит показва, че никоя република не може да издържи пред една силна монархия. Например гърците…

Все едно, че говорех за жителите на Луната. Варша-кара имаше ясна представа за Персия и къде се намира тя, знаеше нещо за Вавилон и Египет, но извън това западът не съществуваше за него.

Опитах се да му обясня, че е невъзможно двама гърци да постигнат съгласие за обща политика помежду си дори и за кратко време. По тази причина тях или ги побеждават добре организирани армии отвън, или ги разкъсват демократически фракции отвътре.

Варшакара разбра достатъчно от разказа ми, защото намери за нужно да уточни индийската дума за „република“.

— Тук страните не се управляват от народно събрание. Този вид управление е бил изоставен много преди нашето нашествие. Не, републиките се управляват от събрания или съвети, в които влизат главите на благородните фамилии. Това, което ние наричаме република, всъщност е… — Варшакара употреби индийската дума за олигархия.

По-късно научих, че древните племенни събрания, за които спомена, не са доарийски, а били много важна част от арийската племенна структура. Тези събрания свободно избирали водачите си. Но постепенно отслабнали и отмрели, както се случва навсякъде, а на тяхно място се появила наследствената монархия, пак както се случва навсякъде.

— Прав си, че няма защо да се страхуваме от тези републики поотделно. Но Федерацията представлява истинска заплаха. Та нали само Ганг ни дели от южната им граница!

— А какво ще кажеш за Кошала?

Макар и до днес да се чувствувам несигурен в знанията си по индийска география, още тогава с относителна точност мислено бях начертал разположението на този край. Във въображението си виждах високите планини на север. Смятат ги за най-високите в света, сякаш някой ти е измерил или пък е видял всички останали върхове по тази огромна земя. Но Хималаите са несъмнено величествени. Особено когато ги гледаш от ниската, хоризонтална Гангска равнина. Тези планини са домът на арийските богове и което е по-важно, от тях извира Ганг. Деветте малки републики се намират в подножието на Хималаите. Разположени са в плодородна долина между река Рапти на запад и покритите с гъсти гори хималайски хълмове на изток. Някъде в центъра на тази земя тече река Гандак — приток на Ганг и северна граница на Магадха. Най-важният от индийските търговски пътища започва в далекоизточното пристанище Тамралипти, пресича републиките и продължава към Таксила и Персия. Магадха винаги е отправяла хищен поглед към този търговски път.

На запад от републиките се намираше Кошала, една невероятно богата и гъсто населена страна. За нещастие Пасенади бе слаб цар. Не бе способен да поддържа реда. Много от собствените му градове не му плащаха данъци, защото управителите им често въставаха против него. Но въпреки всичко в онези дни и арийците, и дравидите признаваха, че никой град в света не може да се сравни с Шравасти, столицата на Кошала. Благодарение на богатството, натрупано в миналото, и на факта, че цар Пасенади бе високоцивилизован човек, Шравасти бе пленително място, както ми предстоеше да се убедя. Известно време моят дом бе там. И синовете ми, ако са живи, са там.