Гор Видал - Сътворението

Здесь есть возможность читать онлайн «Гор Видал - Сътворението» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1989, Издательство: Народна култура, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Сътворението: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сътворението»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

"Сътворението" е книга за загадките на Битието, разгадани от Перикъл, Демокрит, Дарий, Ксеркс, Буда, Конфуций... Вечните въпроси за природата на човека и за условията на неговото съществуване налагат неизбежно едно сравнение между духовното, социалното и политическото развитие на древните общества и на нашата съвременност. Това сравнение постоянно ни напомня факта, че физическото разнообразие на човешкия род е точно толкова удивително колкото и еднообразието на човешката природа.

Сътворението — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сътворението», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Настаниха ни с Карака на втория етаж, в така наречените „княжески покои“. Твърдеше се, че това е голяма чест. Имахме апартамент от шест стаи, от едната страна с изглед към вътрешния двор на благородниците, а от другата към градския площад. Останалите членове на мисията бяха настанени в съседни къщи.

Предупредих главните си агенти, че страната гъмжи от шпиони и че всичко, което говорят помежду си, по вся-ка вероятност се подслушва. Обясних им също никога да не разчитат на това, че подслушвачът не знае персийски. Същевременно трябваше да узнаят каква е действителната военна мощ на Магадха. Казвам действителната мощ, защото досега не съм виждал държава, която да не преувеличава военната си сила, и то до такава степен, че с времето започва да си вярва и успява да излъже и себе си.

Ето тук, в Атина, не е минал ден да не чуя как две-три хиляди гърци (или може би двеста-триста?) победили два-тримилионната персийска армия и флота. Гърците представят тези войни толкова невярно, че накрая объркват и самите себе си. Това е много погрешна политика. Ако не можеш да смяташ добре, не ходи на пазар — а още по-малко на война.

5.

Трябва да кажа, че никога през живота си не съм виждал толкова много гола плът, колкото видях в Индия. Но за разлика от гърците индийците не показват телата си, за да се възбуждат един друг. Правят го просто защото живеят в гореща страна. Облеклото им се състои от две. дрехи. Както мъжете, така и жените носят нещо като пола, стегната в талията по особен начин с колан или пояс. Носят и шал, завързан или закопчан на врата. Щом влязат на закрито, най-често се освобождават от горната дреха. Дворцовото облекло се различава от обикновеното по пищността на материята, от която е изработено.

За дворцовите дами е съвсем естествено да показват пред хора от своята среда гърди с боядисани зърна, обезкосмени подмишници, украсени със скъпоценни камъни пъпове. Ако не са прекалено дебели, те понякога са необикновено красиви. Имат хубава кожа, която блести от ароматизирани помади.

Както жените, така и мъжете гримират лицата си. Очите им са грижливо очертани с кол[1] — мидийска мода, възприета от Кир и оттогава следвана от всички царе и по-голямата част от двора. Според теорията на Кир, персите трябва колкото е възможно повече да приличат на богове, особено когато се показват пред своите поданици чужденци. За щастие персите обикновено са по-високи и по-мускулести от другите и така, с гримирани очи и на-червени бузи, те наистина приличат на прекрасни оживели статуи на богове-воини.

[1] Фино стрит черен прах, използуван в Изтока за гримиране на очи (араб.). — Б. пр.

Индийците и индийките не само очертават очите си с кол, но и боядисват устните си рубиненочервени с нещо, което се нарича лак[2]. Няма съмнение, че козметичните средства подобряват външния вид, но е досадно да ги поставяш и махаш. По време на престоя ми в индийските дворове бях принуден да се гримирам или да ме гримират два пъти на ден. Като персиец от по-младото поколение, намирах, че да се придава такава важност на външния вид, е смешно и немъжествено. Освен това омръзва. Все пак има нещо упоително и приятно в самата процедура: красиви момичета те къпят и мажат с масло, а после един възрастен мъж промива очите ти с колирий[3], оцветява брадата ти и в същото време ти разказва клюките на деня. Между другото индийците си пускат само кози бради, според мен, защото страните им не са окосмени

[2] Багрило от червена смола, което се получава от някои дървета в Южна Азия (хинди от санскр.). — Б. пр.

[3] Течност за промиване на очи (гр.). — Б. пр.

Един ден след като ме настаниха в двореца, ме прие цар Бимбисара. Неколкостотин придворни се бяха събрали в дълга зала със сводести прозорци, чиито решетки пречупваха слънчевата светлина така, че тя падаше като пайети на бледозелените плочки, с които бе облицован подът.

Варшакара ме посрещна на врататана тронната зала. Носеше ален тюрбан и прозрачен шал, прихванат с огърлица от необработени рубини. Като на много други затлъстели индийски придворни, гърдите му приличаха на женски. И също като много други индийци носеше обувки с дебели подметки, за да изглежда по-висок.

Очевидно Варшакара доста се бе постарал да ми направи впечатление. Но след Ахеменидския двор, Магад-ханският изглеждаше, меко казано, провинциален. Напомни ми Сарди. Дворцовият управител държеше жезъл от слонова кост. Произнесе кратка реч за мен и придружаващата ме свита от седем перси. Отговорих с няколко думи. После Варшакара ни поведе към висок трон от слонова кост, върху който с кръстосани крака бе седнал Бимбисара, царят на Магадха. Над увитата му със златен тюр-бан глава имаше балдахин от щраусови пера.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Сътворението»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сътворението» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Сътворението»

Обсуждение, отзывы о книге «Сътворението» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x