Гор Видал - Сътворението

Когато приближихме Раджагриха, слънцето залязваше и в здрача стените приличаха на естествени скали, осеяни на равно разстояние с несръчно изградени наблюдателни кули. Индия е толкова богата на дървен материал и кал, че камъкът рядко се използува в строителството и в страната има малко добри зидари. Важните сгради се строят или от дърво, или от дърво и кал.

Когато влязохме в града, небето бе все още обляно в светлина. В наша чест изсвириха рогове и простолюдието се насъбра, както става винаги когато се появят важни особи, да не говорим за слонове.

Построеният от Бимбисара град имаше почти същото правилно разположение на улиците, на което толкова се бях възхищавал във Вавилон и в изоставения град на харапите. Дългите прави улици са разположени успоредно една на друга — всяка започва при една от градските врати и завършва на централния площад. Там се издига огромна постройка, където срещу заплащане пътниците могат да получат подслон и храна.

Точно зад новия град се намират петте хълма — стражи, и старият град, който представлява хаос от тесни улички и пътеки, много подобен на Сарди и Суза.

Често спорехме с архитекта на мисията дали първите построени от човека градове са имали пресичащи се под прав ъгъл улици. Той мислеше, че първите градове са били просто разраснали се села, като Сарди, Суза, Екбатана или Варанаси. По-късно, когато някой цар основавал нов град или престроявал стария, той в повечето случаи прибягвал до правилно разположение на улиците. Не бях съгласен. Мисля, че най-ранните градове са имали правилно разположение на улиците. С течение на времето, когато тези градове започнали да западат, големите булеварди се разпокъсали и между новопостроените сгради изниквали криволичещи улички, безредно пръснати сред развалините на предшествениците си. Никога няма да узнаем отговора.

Новата част на Раджагриха е внушителна. Има много пететажни къщи и всички са добре построени. Царят бе въвел строителни норми, които се спазваха стриктно. Всъщност царските заповеди изобщо се спазваха стриктно, защото благодарение на Варшакара тайната служба в Магадха действуваше безотказно. Нямаше нищо, което царят да не знае — ако не царят, то поне дворцовият управител.

Възкачен на слона, можех да поглеждам в прозорците на вторите етажи, където иззад изящно изработени дървени решетки жените наблюдаваха живота в града. На много покриви бяха издигнати красиви прохладни беседки, където собствениците прекарваха горещите нощи.

Повечето прозорци на горните етажи имаха балкони, отрупани с цъфтящи храсти в саксии. Като минавахме покрай тях, мъже и жени хвърляха цветя по пътя ни.

Въздухът бе наситен с онези миризми, които винаги ми напомнят за Индия: цъфтящ жасмин, гранясало гхи, санталово дърво и, разбира се, дъх на гнило, който се излъчваше не само от органичната материя, но и от самия град. Дървените постройки имат кратък живот в страни, където дъждът се излива като из ведро.

Царският дворец е разположен в центъра на голям площад с неправилна форма, на който няма никакви па-метници. Това сигурно се дължеше на факта, че градът е — или поне беше — много млад. Чудно защо в Раджагриха няма аркади, като се има предвид, че при онзи климат човек е изложен или на проливен дъжд, или на изгарящо слънце и аркадата е необходимост. И все пак тя е непозната в Магадха. Местните жители са свикнали да правят сделките си или под навеси по булевардите, или направо под лъчите на палещото слънце. Повечето жители на града са тъмнокожи. Има и хора със синьочерна кожа.

Като изключим тухлената основа, четириетажният дворец на цар Бимбисара е направен от дърво. Но за разлика от Мидийския дворец в Екбатана, изграден доста еднообразно от кедрово дърво, изящната постройка на Бимбисара е от най-различни видове гладко полирано дърво, включително абанос, тик и калабур, а стените на много от залите са инкрустирани със седеф или покрити с плочки от гравирана слонова кост. Всяко крило на двореца има своя характерна миризма, дължаща се на грижливо подбраното ароматично дърво, съчетано с благовония и цъфтящи растения. Благодарение на високите, заоблени сводове на таваните вътрешността на двореца е относително прохладна дори и през най-горещите дни.

Дворецът е построен около четири вътрешни двора. Два от тях принадлежат на жените от харема, а един се използува от придворните. Частният двор на царя е пълен с дървета, цветя и фонтани. Освен прозорците на царските покои, всички други прозорци, които гледат към него, са запечатани, затова никой не може да следи царя, докато той се разхожда из градината си. Всъщност така е само на теория. Скоро разбрах, че тайната служба, чието предназначение бе да бди в качеството си на „царско око“, си е осигурила всевъзможни тайни дупки, през които не изпуска от очи и самия цар. Никога не съм попадал в толкова изтерзан от интриги двор, а бях в Суза с Ксеркс до последния му ден.