Гор Видал - Сътворението

— Не. Но конят е особено свещен за нашите царе. Веднъж годишно нашите жреци принасят в жертва един кон пред гробницата на Кир Велики.

Индийското жертвоприношение на коня ми направи силно впечатление. Бях поразен преди всичко от идеята да се води война просто защото един кон е предпочел да пасе в полята на друга държава. Разбира се, слушал бях онези безкрайни стихове на слепия Омир, който ни уверява, че навремето гърците нападнали Троя — днешния Сигейон в нашите земи, — защото жената на някакъв гръцки главатар избягала с един троянски младеж. За всеки, който има представа от гърците и от Сигейон, е съвсем ясно, че гърците винаги са искали да владеят входа към Черно море и богатите земи отвъд него. За целта е трябвало първо да завладеят Троя, или Сигейон. Сега това е мечтата на Перикъл. Дано има късмет! Ще му е необходим. Междувременно, ако жената на Перикъл избяга със сина на стария Хипий от Сигейон, това би дало на гърците подходящ повод за война, а ти, Демокрите, ще можеш да възпееш резултата в стихове.

Ние, персите, сме по-откровени от другите народи. Открито признаваме, че сме създали империя, за да станем по-богати и по-неуязвими, отколкото сме били. Освен това, ако ние не бяхме завладели съседите си, те щяха да завладеят нас. В такъв свят живеем. В такъв свят без съмнение са живели и онези арийски племена, които Омир възпява по начин, много сходен с начина, по който брах-маните в Индия възпяват героите от арийското минало. Между другото много е възможно онзи ведически разказ за младия цар на име Рама[1] да е най-дългият химн в света. Твърдят, че на един интелигентен брахман са му необходими десет години, за да го научи от край до край. Мисля, че след като е слушал част от този химн в продължение на един-два дни, човек с известно основание може да го обяви за по-отегчителен дори и от Омировите разкази. Според мен единственото интересно нещо в тези две стари арийски истории е фактът, че боговете там са просто върховни герои. И в двете никъде не се среща истинско божество. Арийските богове са точно като обикновените мъже и жени, само че, изглежда, живеят вечно. Освен това са извънредно алчни и най-често задоволяват тази своя алчност за сметка на хората.

[1] Герой от индийската епическа поема „Рамаяна“. — Б. пр.

Демокрит ми казва, че интелигентните гърци никога не са се прехласвали по Омировите герои. Може и да е така. Но огромният храм на Атина, който сега се строи точно зад гърба ни на Акропола, е невероятно скъп паметник за една богиня, по която очевидно се прехласва не само народът, но и управниците на носещия нейното име град. Освен това осмиването и отричането на Омировите богове, поне на публично място, е все още углавно престъпление в Атина.

По онова време установих, че индийците са по-мъдри от гърците, което може би продължава да е валидно. За тях боговете или ги има, или ги няма, в зависимост от това как ги възприемаш. Представата за светотатство е съвсем чужда за индийското мислене. Арийските царе с удоволствие разговарят с атеисти, които открито се присмиват на висшите богове на арийските племена, а и на никой арийски владетел не би хрумнало да забрани на хората по селата да почитат местните доарийски богове. Индийските арийци възприемат опита на дядо ми да превърне арийските богове в дяволи не като светотатство, а като безсмислено занимание. Под имена като Брахма и Варуна идеята за Премъдрия господ е разпространена навсякъде. Защо тогава, питаха ме те, да отричаме по-малките богове? Повтарях им наставленията на Зороастър: човек трябва да се пречисти; да изхвърли дяволите; да спечели всички хора за Истината. Самият аз не спечелих нито един. Но и мисията ми бе политическа.

Варшакара не знаеше кога, как и защо се е появило жертвоприношението на коня.

— Много е старо. И много свято. Всъщност след церемонията при коронацията това е най-старият ритуал в царския живот.

— Вероятно защото прибавя територии към царството,

Варшакара кимна.

— Нима може да има по-добро потвърждение за благоразположението на небето? Ако конят бе влязъл във Варанаси, нашият цар щеше да получи истинска слава. Но…

Варшакара въздъхна.

— Не искам да бъда непочтителен към религията ви, царски управителю — силното вино бе поразвързало езика ми, — но войската, която следва коня… не можеше ли тя да определи посоката?

Варшакара се усмихна. От боядисаните му с бетел зъби сякаш капеше кръв.

— Дори и намекът, че нещо друго освен съдбата управлява коня, е както недопустим и безбожен, така и… отчасти верен. Конят може да бъде деликатно насочван, но само в известни граници. Тъй като жребците обикно-вено се плашат от градовете, подтикваме животното да обикаля града. Това е почти достатъчно за нас. Ако владееш земите около един град, той е твой. Естествено, в такъв случай нашите воини ще трябва да извоюват победа над техните. Но това за нас е лесна работа. Кошала се разпада и не би било трудно да… Но конят тръгна на юг. Сега единствената ни надежда е, че ще се насочи на североизток, към Ганг, към републиките от другата страна. Там е истинската опасност.