Гор Видал - Сътворението

— Кошала представлява опасност за нас. — За Варшакара, от когото всички трепереха, целият свят бе опасно място. — Естествено, нашата политика е да подкрепяме Кошала срещу Федерацията. Но в последна сметка държавническото изкуство се състои в това да владееш концентричните окръжности. — Индийците са разработили сложни правила дори и за отношенията между суверенни държави. — Съседът винаги ти е враг. Такава е природата на нещата. Ето защо трябва да търсиш съюзничество със страните, граничещи с непосредствените ти съседи, следващата концентрична окръжност. Затова се обръщаме към Гандхара…

— И към Персия.

— И към Персия. — Удостоен бях отново да зърна яркочервените му зъби. — Имаме агенти, или доброжелатели, навсякъде. Но Федерацията е много по-обиграна от нас. Няма кътче от Магадха, където да не са проникнали.

— Шпиони ли имаш предвид?

— По-лошо. По-лошо! Но ти знаеш. Вече си имал взе-мане-даване с нашите врагове, Господарю посланик.

Сърцето ми прескочи един удар.

— Още не ми се е случвало съзнателно да имам взе-мане-даване с враговете на Магадха, Господарю дворцов управител.

— О, сигурен съм, че не си знаел какви са. Но независимо от това си бил с нашите врагове. А те са по-лоши от шпионите, защото целта им е да отслабят мощта ни със зловредни идеи, точно както са отслабили мощта на Кошала.

Разбрах за какво става дума.

— Имаш предвид джайнистите, нали?

— И будистите. И последователите на Госала. Сигурно си забелязал, че тъй нареченият Махавира и тьй нареченият Буда не са арийци, И което е най-лошо, и двамата са родени в републиките.

— Мислех, че вашият цар е покровител на Буда…

Варшакара се изсекна с два пръста. Общо взето, индийците имат изискано държане, също като нас. Като изключим факта, че се секнат и уринират на публично място.

— Разбира се, нашата политика е да оставим тези хора да се движат свободно, като, естествено, ги следим внимателно. Предполагам, че царят ни скоро ще разбере точно какво представляват. Те са врагове на Магадха.

Спомних си Госала и кълбото му, Махавира и пълната му отчужденост от заобикалящия го свят.

— Не мога да повярвам, че тези… аскети проявяват и най-малък интерес към възхода или упадъка на някое царство.

— Преструват се, че е така. Но ако не бяха джайнистите, днес Варанаси щеше да бъде наш.

Дъвченето на късчета бетел в последна сметка разстройва сетивата почти така, както и хаомата. Ако се пие прекалено често, хаомата разрушава преградата между съновиденията и будното състояние. Тъкмо по тази причина Зороастър наложи строги правила за употребата й. Дъвченето на бетел оказва с течение на времето същия ефект и онази вечер прецених, че умът на Варшакара е застрашително разстроен. Казвам „застрашително“, защото, колкото и изопачено да виждаше действителността, той винаги съумяваше да се изрази по най-убедителен начин.

— Когато влязъл в Еленовия парк, конят целеустремено тръгнал към вратата на града. Знам това със сигурност. Имах там мои хора. Изведнъж към вратата се втурнали двама джайнисти „в небесни одежди“. Конят се стъписал и се втурнал в обратна посока.

— Не допускаш ли, че появяването им е било случайност?

— Случайност ли? Не. Федерацията не желае Варанаси да бъде в наши ръце. А Махавира е роден в столицата на република Личхави. Е, ще имаме и други възможности. Особено сега, когато се сдобихме с нов и скъпоценен съюзник в лицето на Персия.

Пихме за съюза.

Надявах се, че хората на Варшакара не са го осведомили колко старателно географите от свитата ми карто-графират Гангската равнина. Не мечтаех за нищо друго освен за завладяването на Индия. Мечтаех за крави! Бях убеден, че персийската армия ще завладее Таксила. Щом си осигури тази северна база, ще връхлети върху равнината. Кошала няма да окаже съпротива. Но Магадха ще се бие. Представях си как ще се изправим пред слонове със страховити брони. Питах се само дали персийската конница няма да изпадне в паника. Но и това не бе от голямо значение: Сигурен бях, че по един или друг начин Дарий ще победи. Винаги побеждаваше.

Докато разговаряхме за шпионите и враговете на Магадха, опитвах се да разбера дали Варшакара съзнава, че именно аз съм главният агент на най-големия им враг. Мисля, че съзнаваше. В никакъв случай не бе глупав.

Там, където е Раджагриха, от незапомнени времена е имало селище. Причината за това са петте защитени възвишения на около двадесет мили южно от Ганг, които представляват естествена крепост. Но скоро след възцаряването на Бимбисара градът започнал да се разраства и царят издигнал здрави стени от грубо изсечени камъни, за да огради и защити не само новопостроения град, но и обработваемата земя, градините, парковете, езерата. Така че в случай на обсада зад стените има достатъчно храна и вода. В началото това ме безпокоеше. Но после Ка-рака отбеляза, че една столица винаги се предава, ако останалата част от страната е откъсната от нея — като тяло, на което е отсечена главата.