Гор Видал - Сътворението

Дадох му пример за подобен арийски обичай, по-стар от Зороастър. После моят нов познат ме попита как персите обучават младежите. Особено се интересуваше от дворцовата училищна система на Кир.

— И нашите царе трябва да направят същото. Но ние тук сме много лениви. Сигурно поради горещините и дъждовете. Нашата военна каста се обучава в стрелба с лък и някои действително знаят как да се бият, но почти нищо друго. Ако научат наизуст една-единствена веда, минават за образовани. Струва ми се, че в крайна сметка най-добре образовани сме ние, търговците. Разбира се, брахманите учат хиляди и хиляди стихове от Ведите. Но рядко научават нещата, които ние смятаме за важни — като математика, астрономия, етимология. Произходът на словото дълбоко ни вълнува. На север, в Таксила, персийски се изучаваше много преди Дарий да завладее Инд. Винаги сме се интересували от думите, които едновременно ни разделят и ни свързват. Самият аз подпомагам финансово едно училище тук, във Варанаси, където преподаваме шестте метафизически школи и тайните на календара.

Макар да бях донякъде смутен от сложната индийска образователна система, съгласих се да говоря пред група ученици, преди да отпътувам от Раджагриха.

— Ще бъде чест за тях — увери ме търговецът — и ще те слушат с внимание.

Училището заемаше няколко стаи в една стара сграда зад пазара за метални изделия. Шумът от ковачниците не допринесе особено за качеството на беседата ми. Но учениците наистина слушаха с внимание. Повечето бяха със сравнително светла кожа. Неколцина принадлежаха към кастата на воините. Останалите бяха от търговската каста. Нямаше брахмани.

Демокрит иска да знае как съм познал кой от коя каста е. Ето как. Когато индийското момче достигне възрастта, определена за неговото така наречено второ раждане като ариец, връчват му оплетен от тройна нишка шнур, който ще носи до края на живота си преметнат през гърдите от лявото рамо до дясното бедро. За воина този шнур е от памук; за жреца — от коноп; за търговеца — от вълна. В Персия имаме подобен ритуал на посвещаване, но без веществен белег за кастата.

Седях на стол до учителя. Макар да се числеше към търговската каста, той бе дълбоко религиозен.

— Ученик съм на Гаутама[1] — каза той тържествено, когато се запознахме. — Наричаме го Просветления, или Буда.

[1] Родовото име на Буда. — Б. пр.

Учениците се оказаха любознателни, вежливи и плахи. Особено се интересуваха от география. Къде точно се намира Персия? Колко семейства живеят в Суза? Индийците измерват населението не по броя на свободните граждани, а по броя на семействата. По онова време във Варанаси имаше четиридесет хиляди семейства, значи около двеста хиляди души, без да се броят чужденците и неарий-ските жители.

Говорих доста дълго за Премъдрия господ. Стори ми се, че събудих интерес у тях. Въздържах се от ожесточения тон, характерен за проповедите на дядо ми. При по-ложение че имат толкова много богове, индийците лесно възприемат идеята за съществуването на един-единствен бог. Те дори допускат, че е възможно изобщо да няма създател и че арийските богове са просто свръхчовеци, чиито естествените способности един ден ще бъдат угасени, когато този цикъл на сътворението свърши, както е съдено, и започне нов, в което са убедени.

Според моите наблюдения тъкмо тази липса на сигурност в божието съществуване е довела до настъпилия неотдавна разцвет на толкова много нови теории за сътворението. В началото бях безнадеждно объркан. Възпитан бях да вярвам, че Премъдрият господ е всеобхващащ, и бях напълно готов да унищожа в спор всеки, който отрича правдата на Зороастровото прозрение. Но нито един индиец не я отрече. Всички приемаха Ахура Мазда като Премъдрия господ. Те дори приемаха факта, че техните висши богове Варуна, Митра, Рудра[1] са за нас дяволи.

[1] Ведически бог-разрушител (санскр.). — Б. пр.

— Всички неща се развиват и променят — каза младият учител, когато часът завърши.

После настоя да посетим Еленовия парк извън града. Моят приятел търговецът ни бе дал на разположение колесница с четири коня, така че пътувахме удобно през Варанаси. Както повечето стари градове, и Варанаси се е появил без план и няма прави булеварди. По-голямата част на града се простира покрай брега на реката. Много къщи са четири- или пететажни и всеки миг могат да се срутят. По тесните криволичещи улици денонощно сноват хора, животни, каруци, слонове. Нито един храм или обществена сграда не заслужава интерес. Резиденцията на царския наместник е обикновена къща, по-голяма от съседните. Храмовете са малки, мрачни и вонят на гхи.