Гор Видал - Сътворението

— Значи времето е окръжност, така ли?

— Времето е окръжност. Няма начало. Няма край. При тези думи Махавира наведе глава и аудиенцията свърши. Като станах и се готвех да си тръгна, забелязах, че комарът се е настанил на голото му рамо. Докато пиеше кръвта му, Махавира не помръдна.

Един от монасите настоя да ни разведе из приюта за ранени и болни животни — няколко полуразрушени колиби, където полагаха много грижи за тези страдащи твари. Никога преди или след това не ми се е случвало да вдъхна такава воня, нито пък да чуя толкова виене, лаене и мучене.

— Лекувате ли и хора? — попитах аз, като държах кърпата на носа си.

— С това се занимават други, Господарю. Ние предпочитаме да помагаме на истински безпомощните. Нека да ти покажа една нещастна крава, която намерихме…

Но и Карака, и аз побързахме да си тръгнем.

По-късно същия ден се срещнах с един от най-видните търговци в града. Макар воините и брахманите да гледат отвисоко на търговската класа, голяма част от богатствата на индийските държави е в ръцете на търговците, затова тях често ги ухажват хора с по-високо обществено положение.

Искаше ми се да спомена името на този човек, но съм го забравил. Интересно е, че поддържаше връзки с вездесъщите вавилонски банкери „Егиби и синове“. От години водеше преговори да разменя кервани с тях.

— Керваните са основа на благоденствието — рече той, сякаш цитираше религиозен текст.

Разказах му за намерението на Великия цар да внася желязо от Магадха, а той отвърна, че може да ни бъде полезен. Имал различни партньори в Раджагриха. Бил убеден, че ще ми свършат добра работа. Някои били банкери, които използували пари.

Индийците, общо взето, не секат много монети. Търговията им се извършва в натура или използуват грубо изсечени мерки от сребро и мед. Колкото и да е чудно, не секат злато, въпреки че нашите персийски дарейки се ценят високо. Затова пък произвеждат голямо количество злато, изкопавано от гигантски мравки[1]. Недоумявах защо тези високоцивилизовани древни страни са толкова изостанали по отношение на парите, но затова пък кредитната им система ми направи силно впечатление.

[1] Става дума за един пасаж у Херодот („История“, Книга трета, гл. 102), където той говори за мравки, „на големина по-малки от куче, но по-големи от лисица“, които разкопават златоносния пясък в пустинята, а индийците с три впряга камили успяват с хитрост да го приберат, — Б. пр.

Когато пътуват, индийците рядко носят със себе си злато или ценни предмети, тъй като се боят от крадци. Вместо това внасят ценностите си при някой почтен търговец в своя град. Той съответно им дава писмена декларация, с която заявява, че държи стоки на определена стойност и моли своите колеги търговци в шестнадесетте царства да снабдят приносителя с пари или стоки срещу парите или стоките в наличност при него. Това те вършат с готовност. Нищо чудно! Освен че парите са в безопасност, даващият заем удържа осемнадесет процента лихва върху заетата сума. Но от това не губиш, защото търговецът, който съхранява твоите ценности, ти плаща доста добър процент, тъй като и той от своя страна получава лихва, като ги дава на заем.

Трудно е да се намери недостатък в тази система от гледна точка на сигурността и удобството. Докато траеше мисията ми, аз фактически спечелих малко повече от това, което похарчих. Преди няколко години успях да въведа подобна кредитна система в Персия. Но не ми се вярва тя да процъфти. Персите са едновременно честни и подозрителни, а този нрав едва ли е подходящ за подобна дейност.

Докато разговаряхме с търговеца, в стаята влезе възрастна прислужница. Държеше кана с вода.

— Извинете ме, но трябва да извърша едно от петте жертвоприношения.

Търговецът прекоси стаята и застана пред нещо като ниша, в която върху полица от изящни гледжосани плочки бяха подредени няколко грубо изработени фигурки. Изля вода на пода пред фигурите, като шепнеше молитви. После подаде каната на прислужницата, която безшумно излезе от стаята.

— Това бе молитва към прадедите ми. Всеки ден трябва да изпълняваме така наречените пет велики жертвоприношения. Първото е за Брахма, световния дух. За него четем от Ведите. После правим възлияние на вода за прадедите си, а за всички богове наливаме гхи в свещения огън. След това хвърляме зърна на птиците, животните, духовете. И накрая се прекланяме пред човека, като предлагаме гостоприемство на някой непознат. Току-що имах честта — тук той ниско ми се поклони — да извърша едновременно две жертвоприношения.