Гор Видал - Сътворението

По време на моята мисия Бимбисара бе не само най-могъщият цар в цяла Индия, но бе и на път да стане местният господар на всички земи. Като зестра от жена си бе получил значителна част от кошалската област Каси. Тъй като Варанаси е столицата на Каси, той се бе надявал, че жертвоприношението на коня ще му даде повод да присъедини този древен град към територията си. Сега се нуждаеше от нов претекст.

Отпуснал се бях на едно канапе срещу канапето на царя. От двете му страни отново бяха царицата и престолонаследникът. Имаше дворцови дами, които вечеряха заедно с мъжете. Не стига това, ами със съвсем небрежен жест се освобождаваха от горните си дрехи. По-късно научих, че в Индия изкуството да се събличаш на публично място е по-сложно от изкуството да се обличаш. Някои дами бяха боядисали зърната на гърдите си чернени. Други имаха сложни рисунки на коремите си. Отначало помислих, че е татуировка. Но се оказа, че са нарисувани с оцветена санталова паста. Никога не съм бил така поразен.

Друга особеност бе, че вечерята се сервираше от жени. Разбира се, за един персиец е необичайно да не вижда никакви евнуси наоколо си, и все пак трябваше да отида в Индия, за да осъзная до каква степен съм ги приемал за даденост.

Поднесоха ми повече от десет различни видове вина и плодови сокове. Риба, дивеч и зеленчуци се появяваха на равни интервали. Стори ми се, че това продължи цяла вечност. В градината, при светлината на кръглата луна, няколко музиканти свиреха или импровизираха странни монотонни мелодии, съпровождани от неравномерния ритъм на барабана. Индийската музика, подобно на гръцката, е доста особена и трябва време, докато свикнеш с нея. Главният инструмент прилича на лидийската арфа, само че има десет струни. Флейтите и цимбалите също са разпространени.

Докато вечеряха, царските особи почти не говореха. От време на време бащата и синът си разменяха по няколко думи. Царицата седеше безмълвно. Ядеше много, а не бе дебела. Предположих, че е болна от нещо, от което се слабее, и се оказа вярно. Когато я видя за първи път, Карака отбеляза същото.

— Ще умре преди следващите мусони — каза той с увереността на лекар, който не желае да поеме отговорност за състоянието на болния.

Всъщност царицата живя още две години.

До мен бяха настанили една много красива жена. Прическата й трябва да бе висока повече от метър и представляваше фантастична приумица от скъпоценни камъни и коса. Само част от косата й бе нейна собствена. Отметна шала си и видях, че около двете й гърди има венци от яркочервени цветя — наистина изящно нарисувани, Тя бе жена на министъра на войната и мира. Флиртуваше с мен дискретно — несъмнено бе получила такова нареждане.

— Казват, че във вашата страна държат дамите под ключ и никой не ги вижда.

— Освен мъжете им. И евнусите им.

— Какво е евнуси?

Обясних й. Смущаващо е да гледаш как се изчервява една непозната, гола до пъпа жена.

Дамата бе не по-малко смутена от мен.

— Не съм сигурна, че това е подходяща тема за разговор — каза тя и свенливо заговори за друго. — Позволено ни е да вечеряме с мъже от нашата каста. Естествено, жените във всяка къща имат свои стаи и до известна степен са отделени, което е нормално. Разбира се, в миналото на младите мъже и жени е било позволено да се виждат когато поискат. Момичетата дори са участвували в битки. Жените от поколението на баба ми все още са учили поезия, музика и танци, Но днес с това се занимават жени от по-нисшите касти, които задоволяват вкусовете на мъжете. На тях им е позволено да упражняват шестдесет и четири изкуства. Това е ужасно несправедливо, но нали знаете какви са брахманите…

— Те ли постановяват какво да се прави?

— Постановяват и забраняват. Сигурно ще са доволни едва когато затворят и последната жена като джайнистка монахиня.

Странно и приятно изживяване е да разговаряш с интелигентна жена, която не е проститутка. Но докато индийските дворове са пълни с интелигентни жени, извън Индия лично аз съм срещал само три: Елпиника, царица Атоса и Лаида. Фактът, че познавам последните две, е чиста случайност. Ако бях отгледан по обичайния за персийските благородници начин, след навършване на седмата си година нямаше повече да видя нито една от двете.

— Не срещате ли проблеми с…

Исках да кажа с бащинството, което при нас е главната причина за отделяне на жените. Един мъж трябва да знае, че синът му е негов. Ако това се постави под съмнение, застрашени са имоти, да не говорим за царства. Порових се доста в скромния си запас от индийски думи и онова, което ми дойде наум, беше: