Гор Видал - Сътворението

— … с ревността? Например когато дамите вечерят с мъжете?

Тя се засмя. Беше жизнерадостна млада жена.

— Та ние се познаваме един друг много добре. А и добре ни пазят. Ако намерят непознат мъж в женските покои на някоя голяма къща, да не говорим за двореца, веднага ще го набучат на кол, което ще е напълно заслужено. Естествено, простолюдието изобщо не ни вижда. Нито пък брахманите — добави тя твърдо. — Тях открито презираме.

— Те са много образовани — казах аз безпристрастно. Съзнавах, че не й правя кой знае какво впечатление въпреки екзотичните си персийски дрехи. При това обилно се потях. И така стана, че преди да настъпи краят на горещия сезон, персийският посланик вече носеше индийски дрехи.

— Женен ли сте? — попита тя.

— Не.

— Вярно ли е, че вие на запад имате много жени?

Кимнах.

— Както и в Индия.

— Но на практика не е така. Наистина царят е принуден да се жени често по политически причини. Но хората от нашата каста рядко се женят повече от веднъж.

— Тогава какви са тези жени в харемите?

— Слугини, робини, конкубини. Идеалът за отношенията между мъжа и жената за нас са Рама и Сита.

Това са имената на героя и героинята от свещената им книга. Рама е герой от рода на Омировия Одисей, само че винаги е честен в отношенията си с другите. Но като Одисей и Пенелопа, Рама и Сита са по природа моногамни и по тази причина мъжете от управляващата каста, общо взето, рядко имат повече от една жена.

След едно чудесно блюдо, приготвено от млад паун, украсен със собствените му пера, цар Бимбисара ми даде знак да го последвам в градината.

Щом слязохме от верандата, слугите вдигнаха масите и гостите се смесиха. Последва чупене на голям брой чинии — шум, към който привикнах в Индия, където слугите са точно толкова несръчни и небрежни, колкото иначе са приятни и интелигентни.

Дори на лунната светлина градината на двореца бе изпъстрена с цветове. Дъх на жасмин изпълваше топлия въздух. По високите дървета пееха нощни птички. Дворецът приличаше на сребърна планина, внимателно изрязана във формата на квадрат. Запечатаните прозорци допринасяха за това чувство.

Бимбисара ме хвана за ръка и ме поведе по една пътека, която под лунните лъчи изглеждаше като от чисто сребро.

— Хубаво е, че си тук.

— За мен е чест…

Старецът ме слушаше, но не ме чуваше — царски навик

— Нетърпелив съм да науча нещо повече за Дарий. Колко войници има той?

Бързината, с която се стигна до неизменния въпрос, ме свари неподготвен.

— За тридесет дни, Господарю, той може да събере армия от един милион.

Това бе горе-долу вярно. Но не уточних, че по-голямата част от този милион ще бъдат безполезни селяци. По онова време армията на Великия цар наброяваше най-много сто хиляди добре обучени войници.

Очевидно Бимбисара раздели наум тази цифра, както е прието, на десет.

— Колко слона има?

— Нито един, Господарю. Но Лидийската конница…

— Няма слонове? Трябва да му изпратя няколко. Имам хиляда.

Мислено разделих на десет.

— На всеки слон — продължи царят — качвам шестима стрелци в метална клетка. Така са защитени, че никой не може да ги убие. Способни, са да изтребят цяла армия.

— Но нали самите слонове могат да бъдат убити?

— И те носят брони. Слоновете са неуязвими.

Бимбисара отправяше предупреждение към Дарий чрез мен.

В средата на градината имаше малка беседка. Бимбисара се излетна на широк диван, а аз седнах на края му. Лунните лъчи проникваха през решетките на прозорците и пръскаха ярка светлина — дори бяха топли. Индия е единствената страна, където при пълнолуние луната излъчва топлина. За щастие от хълмовете на Ра-джагриха вечер винаги подухва ветрец.

— Често идвам тук — каза Бимбисара и прокара пръстите на двете си ръце през парфюмираната си вио-летова брада. — Тук не могат да ни подслушват. Погледни! — Той посочи четирите сводести прозореца, които служеха за стени на беседката. — Никой не може да се приближи, без да го видим.

— Но нали никой не шпионира царя?

— Всички шпионират царя! — Бимбисара се усмихна. На лунната светлина той сякаш целият бе от сребро. — А царят от своя страна шпионира всички. Няма нищо в Магадха или Кошала, за което да не знам.

— А за Персия?

— Ти ще ми бъдеш уши и очи — каза той с учтив жест. — Любопитен сън да узная повече за цар, който в такъв кратък срок може да събере сто хиляди души на бойното поле.

Това бе потвърждение, че наистина е делил на десет. Не го поправих. Започнах да му разказвам за всички земи, които владее Дарий, но той ме прекъсна.