Гор Видал - Сътворението

Жертвоприношението на коня се извърши на мястото, където се устройват панаири, близо до градските стени. В центъра бе построена четириетажна златна кула. Пред кулата бяха забити триста пилона така, че образуваха квадрат. Този ден нямаше никакъв вятър и ярките знамена висяха вяло на прътовете си.

Брахманите вързаха упоения и послушен жребец за един от пилоните и по едно животно или птица за всеки от останалите пилони. Коне, крави, гъски, маймуни и дори тежко дишащи делфини щяха да бъдат принесени в жертва този ден. В същото време свиреха музиканти.

Жонгльори и акробати изпълняваха номера. Сякаш целият град се бе стекъл на това място.

Стоях пред вратата на кулата, заобиколен от придворни. Царското семейство бе вътре и се приготвяше за ритуала.

Точно по пладне царят и петте му жени излязоха от кулата. Всички бяха облечени в бяло. Не се чуваше никакъв шум освен звуците на вързаните животни и почти човешкия вопъл на делфините.

Сам върховният жрец развърза жребеца и го отведе до царя. После Бимбисара и жените му заобиколиха животното. Една мажеше хълбоците му с масло, друга сложи гирлянда на врата му. Наблизо група брахмани изпълняваха някаква сценка, нещо като пародийна сватба, общо взето, правеха много неприлични жестове. Не разбирах езика им.

Настроението бе особено тържествено. Обикновено индийските тълпи са шумни и весели. Но в този ден си-гурно бяха омаяни от вълшебството на предстоящото събитие, което рядко се случва повече от веднъж през всяко царуване, въпреки поверието, че първият земен цар, който извърши това жертвоприношение сто пъти, ще свали бог Индра и ще заеме мястото му на небето.

Не мога да си представя нещо по-отегчително от безкрайно дълга церемония, изпълнявана на чужд език и посветена на бог или богове, които човек не признава.

Но към края на пародийната сценка церемонията започна да става много любопитна. Върнаха коня на мястото, където го бяха вързали в началото. Върховният жрец покри муцуната му с кърпа. После бавно го удуши. Жребецът се строполи в прахта и няколко минути краката му потрепваха в агонията на смъртта. После старата царица се приближи до трупа. Тълпата притаи дъх. Царицата внимателно легна до тялото на коня и върховният жрец ги покри с копринено покривало.

Щом изчезнаха от погледа ни, жрецът произнесе с висок, ясен глас:

— В небесата сте покрити и двамата. И нека плодовитият жребец, дарителят на семето, да го посее вътре.

Нужно ми бе известно време, за да разбера какво става. Мислех, че след обредите на Ищар във Вавилон нищо не може да ме изненада или потресе. Оказа се, че не е така. Под коприненото покривало старата царица трябваше да сложи в себе си члена на мъртвия жребец.

Ритуалният диалог беше тайнствен и неприличен. Започна със смразяващия вик на старата царица:

— О, майко, майко, майко! Никой не ме иска. Бедното конче спи. Никой не ме иска, мен, това прелестно малко създание, облечено от глава до пети в одежди от листа и кора на пампилово дърво.

Върховният жрец извика:

— Ще възбудя създателя! И ти трябва да го възбудиш!

Старата царица продължаваше да говори на мъртвия жребец:

— Хайде, пусни семето си дълбоко в тази, която е разтворила утробата си за теб. О, символ на мъжествеността, задвижи органа, който е за жената създател на живота, който влиза в нея бързо в тъмнината, като таен любовник.

Последва дълго гърчене под покривалото. После старата царица отново извика:

— О, майко, майко, майко! Никой не ме иска! Това бе последвано от неприлични движения, разменени настрани между върховния жрец и една жена.

— Бедното малко пиленце е толкова възбудено и гладно. — Той посочи слабините й. — Виж как иска да го нахранят.

— Там се вие той, голям колкото езика ти. — Жената посочи половия орган на жреца. — Замълчи, жрецо!

През цялото време старата царица не преставаше да вие:

— О, майко, майко, майко! Никой не ме иска!

Върховният жрец и другите жени на царя си разменяха някакви неприлични изрази. Самият цар не промълви нито дума. Накрая каквото трябваше да се върши, се извърши. Вероятно старата царица по някакъв начин бе успяла да вкара члена на жребеца във влагалището си. Покривалото бе вдигнато. Царските жени в един глас изпяха химн за летящия небесен кон. Донесоха им легени и те измиха лицата и ръцете си според ритуала, като пееха химн за водата. След това заклаха всички животни и птици и запалиха огньове.

Старата царица седеше на стол до мъртвия жребец и гледаше как четирима брахмани сръчно режат животното на парчета. Върховният жрец лично сготви кокалите. Докато мозъкът цвърчеше в огъня, цар Бимбисара вдъхваше от парата. Така бе пречистен от грехове. След това шестнадесет жреци изпекоха по едно парче от коня, а когато и това свърши, народът нададе гръмки викове. Бимбисара бе станал световен монарх.