Гор Видал - Сътворението

— Но, скъпи, ти не познаваш нашия малък свят. Нашите гилди са почти толкова стари и толкова свещени, колкото монархията. Що се отнася до прочистването им… Е, бих искал да ги разбия на парчета. Същото желание има и баща ми, тайно, разбира се. Но те са извънредно силни. Извънредно богати. Дават заеми с безбожни лихви. Имат свои собствени войски…

— Но това е опасно, Господарю-принце. Правото да събира войска трябва да има само владетелят.

Бях поразен, когато узнах, че гилдите в Магадха не само имат надмощие в търговския живот, но поради факта, че работниците от всеки занаят живеят заедно в една част на града, те са като малки държави — всяка гилда има собствено съдилище, хазна, войска.

— Все пак упражняваме известна власт над гилдите. По време на война техните войски автоматично стават част от царската армия. Но когато няма война…

— Те са почти независими, така ли?

— Почти независими са. Разбира се, от тях има и полза. Нито царят, нито тайната полиция биха могли да контролират толкова многобройно население като на-шето, Гилдите поддържат реда. Освен това, когато става въпрос за определяне на цени, те обикновено знаят по-добре от нас какви са изискванията на пазара.

— Но как успявате да ги контролирате? Ако бях старейшината, да речем, на обущарската гилда, щях да искам колкото е възможно по-висока цена за чифт обувки. Дори и да удвоя цената, хората ще са принудени да ми купуват стоката, защото само на моята гилда е позволено да прави обувки.

Принцът се усмихна доста добродушно. Голямото количество вино, което бе изпил, започваше да му действува.

— Все пак единствено ние имаме власт върху живота и смъртта. Рядко използуваме тази власт срещу гилдите, но бихме могли, ако решим, да я използуваме и те го знаят. На практика силата ни се състои в това, че държим в ръцете си суровините. Купуваме ги евтино и ги продаваме с малка печалба. Ето например кравите се колят в определено време на годината. Тогава купуваме всички кожи и ги държим на склад. Когато започнат да не достигат кравешки кожи, продаваме ги на гилдите на разумни цени. А ако някоя гилда се изкуши да продава обувки на неразумни цени, не получава кожи, докато не се вразуми.

Никъде по света не съм виждал монархия, която така изкусно и така интелигентно да е организирала стопанските си дела — да черпи възможно най-големи приходи от населението, като си служи с възможно най-малко насилие.

— Ще започнете ли война с Федерацията? Изглежда, бях много пиян, щом се осмелих да задам на принца въпроса, чийто отговор цяла Индия неспокойно очакваше.

Аджаташатру разтвори ръце с обърнати нагоре длани. Върховете на пръстите му бяха боядисани в червено.

— Войната е последното нещо, което желаем. Но ако жертвоприношението на коня се бе развило по друг начин, поне щяхме да имаме знак от небето, че е време да се бием за оцеляването си. А при сегашното положение… не знам, скъпи мой.

Принцът погали голото десетгодишно момиченце, което лежеше в скута му. То имаше огромни, наблюдателни очи. Предположих, че е агент на тайната служба. В Магадха агентите се вербуват млади, обикновено сред бездомните сираци.

Ако наистина беше агент, тази вечер детето не научи нищо. Принцът бе както винаги дискретен. Макар че неведнъж се напи пред мен до несвяст, нито един път не го чух да каже нещо, което не би желал да се знае от цял свят. Виното го правеше сантиментален, разнежен, объркан. Неговите „скъпи мой“ прииждаха като гръцки фаланги. Горещата му ръка ту стискаше моята, ту любещо ме прегръщаше през рамо. Онази вечер бях много ухажван, прегръщан, наричан „скъпи мой“ и бях приет — повече или по-малко — за член на магадханската царска фамилия, която особено държеше на братовчедите си в Кошала, а от тях я разделяше реката Ганг и… покварената Федерация на републиките. Същата вечер в игралния дом „Петте хълма“ останах с впечатление, че решението за обявяване на война е вече взето.

— Никога не е имало по-славен воин от баща ми. Дори и вашият Велик цар не може да се сравнява с него. Повярвай ми, Бимбисара беше велик цар много преди жертвоприношението на коня. Та нали именно той покори народа на Анга, което ни даде пристанището Чампа, а оттам се контролира цялото движение на кораби по Ганг, чак до морето, което води до Китай.

Аджаташатру зарони сълзи под въздействие на виното.

— Да, именно Бимбисара създаде тази държава, която днес е най-могъщата в света. Той построи хиляди, хиляди, хиляди пътища, хиляди хиляди, хиляди шосета през мочурищата. Той…