Гор Видал - Сътворението

Престанах да го слушам. Когато използуват числа, индийците нямат никакво чувство за мярка. Вярно е, че Бимбисара е прокарал множество прашни пътеки, които по време на мусоните потъват в кал, но не бе в състояние да поддържа дори и големия кервански път от Чампа до Таксила. Освен това, колкото и да е странно, в Индия изобщо няма мостове. Индийците, естествено, твърдят, че мостовете били непрактични поради сезонните наводнения, но според мен те просто не са способни да построят какъвто и да било мост, ако ще да е само от вързани с въжета салове. Разбира се, една от най-силните гилди в Магадха е гилдата на лодкарите, а както обичат да казват индийците, гилдите са непобедими.

По-късно същата вечер, когато принцът заспа, е Карака си опитахме късмета на зарове. Щом започнах да губя, престанах да играя. Но Карака не можеше да спре. Накрая му заповядах да напусне дома. Този случай ме накара да осъзная до каква степен страстта към хазарта може да подлуди човека. Тя е като хаомата или плътската страст. Но с времето действието на хаомата и плътската страст отминават, а влечението към хазарта остава.

Трябва да кажа, че се възхитих от начина, по който Бимбисара съумяваше съвсем безболезнено да събира такива големи приходи от хорските пороци. Известно време се мъчих да открия игрален дом в Суза. Но персите нямат склонност към хазарта. Дали защото не са търговци? В дома идваха само гърци. И тъй като гърците неизменно губеха повече пари, отколкото можеха да платят, наложи се да затворим заведението.

Всеки път, когато стигна до заключението, че хората много си приличат, неизменно се сблъсквам с някое съществено различие между човешките раси. Индийците обичат хазарта. Персите — не. Ведическите богове на Индия са зороастрийските дяволи. Защо някои вярват, че космосът е единно, цяло, а други — че се състои от много неща? Или от много неща, събрани в едно? Или от нищо? Кой е създал космоса и от какво? Съществува ли той, или не? Съществувал ли съм самият аз, преди да задам този въпрос на Демокрит? Съществувам ли сега? Съществувал ли съм под друга форма, преди да се родя? Ще се родя ли отново като нещо друго? Ако на земята няма хора, които да наблюдават как расте хвърляната от слънцето сянка, ще съществува ли времето?

Принц Джета изпитваше по-голямо удоволствие дори и от мен да размишлява върху, както той ги наричаше, първичните неща. Беше дошъл от Кошала в Магад-ха, за да присъствува на сватбата на внучката си. При първата ни среща ме покани в къщата си недалеч от града — на север от Раджагриха. Каза ми да отида по пладне. И да не се безпокоя от жегата. През този сезон светските посещения обикновено се правят късно следобед. Но той заяви:

— Там и на обед е прохладно. Ще се почувствуваш като в снежната страна.

Това бе израз, останал от времето на първите ариици. Едва ли в двора на Раджагриха имаше и десет души, които бяха виждали сняг.

Пътувахме с Карака във волска кола с навес. Той току-що се бе върнал от обиколка на железните мини на юг и бе смаян от големината им. Понеже коларят ни бе шпионин, който разбираше персийски, говорехме с недомлъвки. Питаш ме как познавахме кой знае персийски и кой — не. Всички говорещи персийски бяха от северозапад — от Гандхара или долината на Инд. До един бяха по-високи и по-светли от магадханците. А и местният диалект ги затрудняваше не по-малко от нас. В моя чест Варшакара бе докарал стотина от тези хора, за да ни шпионират.

Имението на принц Джета бе оградено със стена от непечени тухли, с една-единствена дървена врата, гледаща към главния път. Както стената, така и вратата бяха съвсем невзрачни и имах чувството, че отиваме на гости в седалището на мелничарската гилда. Но щом прекрачихме прага, дори и антиарийски настроеният Карака се изуми.

В дъното на дълга алея, провираща се между две редици разцъфнали дървета, се виждаше изящна беседка Над високите й сводести прозорци бе опъната тента от бледосиня тъкан, която на пипане бе като коприна, но се оказа нов вид памучен плат.

Уханието на цветя и билки се менеше в различните части на градината. Понеже местността между Ганг и Раджагриха е съвсем равнинна, принц Джета бе разчупил еднообразието на пейзажа, като бе издигнал няколко малки хълмчета и миниатюрни планини. Изкуствените хълмове бяха покрити с цветни лехи и ниски дървета, а миниатюрните планини наподобяваха сивите Хималаи. Гледката бе изумително красива.

В беседката бе тъмно и както ни бе обещал принц Джета, прохладно, защото водни струи периодично освежаваха въздуха, като поръсваха зелените храсти под прозорците. Един от членовете на мисията ми все пак успя да разгадае принципа, на който работеше тази хидравлична система и по-късно я изпробвахме в градините на новия дворец във Вавилон. Но както става с всички нововъведения в този град, тя скоро бе изоставена. Там всичко, появило се след времето на модерниста Навуходоносор, се смята за ексцентрично. Според мен вавилонците са най-консервативните хора в света.