Гор Видал - Сътворението

Именно в Матхура срещнах най-ненавижданата — не често и най-боготворената — религиозна фигура в Индия.

Бях помолил губернатора да ми покаже различни хра-мове и религиозни сборища в града. Той любезно се отзова на молбата ми. Дори се престори, че знае кой е Зороастър. Благодарение на неговото усърдие няколко дни препусках от храм в храм. Не знам защо си направих този труд. Арийските богове навсякъде са едни и същи, независимо какво име носят. В Индия те са Агни, богът на огъня, и Индра, богът на бурята, или извънредно почитаните богини-майки, чиито идолопоклоннически светилища много биха допаднали на Атоса. Мога дълго да ги изброявам.

Една ранна утрин, въоръжени с чадъри, за да се браним от дъжда, двамата с Карака тръгнахме на разходка из базарите. Пред сергия със змии в плетени кошници неочаквано ме спря някакъв старец. Носеше не чадър, а дървена тояга. Беше мокър до кости, но не обръщаше внимание на дъжда, който премрежваше черните му очи и се стичаше по дългия му нос. За миг погледите ни се срещнаха. Забелязах, че брадата му е бяла, небоядисана.

— Милостиня ли просиш? — попитах аз. Старецът поклати глава.

— Ела с мен — рече той.

Произнесе тези думи като ариец от най-висшата каста. Не се обърна, докато прекосихме пазара. Очевидно не се съмняваше, че ще го последвам. И с право. За разлика от друг път хората не се заглеждаха в нас, а в него. Едни правеха знак против уроки, други целуваха крайчеца на мокрия му шал. А той не поглеждаше никого.

— Светец — заяви с присъщата си проницателност Карака.

Последвахме стареца по тесните, гъмжащи от народ улици до голяма къща с квадратен вътрешен двор, Дър-вените й чардаци засланяха подредени една до друга големи дупки — входове на монашески килии. Между другото това бе първият от многото манастири, които щях да видя в Индия.

Старецът ме въведе в дълга празна стая. Клекна на пръстения под и ни даде знак да направим същото. Земята беше отвратително влажна — каквато е в цяла Индия през този сезон.

— Аз съм Госала — каза старецът. — Ти идваш от Персия. Говори се, че вашият Велик цар иска да почерпи мъдрост от нас. Това е хубаво. Но трябва да те предупредя, че по тези земи има много словесни жонгльори, които се представят за покорители, пророци, прекосяващи, Трябва да внимаваш и да съобщиш на Великия цар само истината.

— А каква е истината, Госала? — Сметнах, че няма да е тактично аз да му обяснявам.

— Мога да ти кажа какво не е истина.

Тогава разбрах, че пред мен стои учител от висока класа. Излишно е да споменавам, че нямах представа кой е Госала. Ако имах, може би щях да науча повече от него при тази наша единствена среща.

— Джайнистите вярват, че човек може да стане свят или да се доближи до светостта, ако не убива, не лъже, не търси удоволствия.

Последва обичайният списък какво да не правим. Този списък е еднакъв за всички религии, които имат за цел да пречистят душата или самия човек. Трябва да отбележим, че двете не са едно и също и това се дължи на заложената в божието творение двойственост. Душата идва направо от Премъдрия господ. Плътта е материя. Макар първото да обладава второто, те са различни неща. Първото е вечно. Второто е преходно.

— Но нали ти, Госала, си джайнист? — Карака добре знаеше кой е Госала.

— Джайнист съм. Но се разделих с онзи, който нарича себе си Махавира[1]. Смятат го за Двадесет и четвъртия Прекосяващ реката. Заблуждават се.

[1] Махавира (санскр, — велик герой). Счита се за основател на джайнизма. — Б. пр.

— А ти? — попита Карака с неподправен интерес.

— Не знам. И не се интересувам. Обичах Махавира, Бяхме като братя. Бяхме като едно цяло. Заедно спазвахме всички обети. Служехме на старата мъдрост. После аз започнах да изучавам онези неща, които хората са забравили, и се наложи да се разделим. Защото сега аз знам точно какво е истина и съм длъжен да казвам истината на всеки, който желае да я чуе.

— Но ти току-що заяви, че ще ни кажеш само какво не е истина — побързах да възразя аз, като припомних първоначалния му ход.

— Потвърждението произтича от отрицанието — търпеливо отговори Госала. — Не е истина, че всяко живо същество може да се приближи към светостта или към нирваната, ако води праведен живот и точно спазва всички обети. Истината е, че… — Госала ме гледаше настойчиво и погледът му имаше смразяващо въздействие върху мен. Беше едновременно спокоен и неумолим. — Истината е, че всеки от нас започва съществуването си като атом или жива монада. А всяка жива монада трябва да премине през осемдесет и четири хиляди прераждания, като тръгне от първоначалния жив атом и продължи пътя си през всички елементи — въздух, огън, вода, земя, — а след това през такива сложни цикли като скали, растения и всички живи същества. Щом завърши цикълът от осемдесет и четири хиляди прераждания, живата монада се освобождава, угасва.