Гор Видал - Сътворението

— Как е бил създаден светът? — обърнах се аз към голия човек с основния за мен въпрос.

— Не знаем и това не ни интересува — отговори Ка-рака вместо него, а той продължи да си шепне молитви. — Разбира се, арийците твърдят, че едно време, в началото на света, имало двама близнаци — мъж и жена.

— Яма и Ями, така ли? — Бях много учуден. Зороастър признаваше тези близнаци, а хората от селата все още ги почитаха.

Карака кимна.

— Да. Яма искала дете. Но Ями се страхувал от кръвосмешението. Накрая жената убедила мъжа, че трябва да се съвкупят, и това било началото на човешкия род. Но кой е създал близнаците? Арийците разказват за някакво яйце, от което се излюпил богът Брахма. Добре, но кой е снесъл яйцето? Ние не знаем и не искаме да знаем. Приличаме на шестимата слепци, които се помъчили да опишат слона. Първият опипал ухото му и заявил, че това не е животно, а твърдо листо. Вторият докоснал хобота и рекъл, че е змия. И така нататък. Има значение само това, което е, и как това, което е, накрая надхвърля себе си, щом човек престане да желае нещата, които правят живота нещастен и нечестив.

Излишно е да споменавам, че Карака съвсем не произнесе реч като тази, която току-що предадох. Опитвам се да изразя сбито голямото количество информация, което събрах в течение на няколко години.

Съвсем ясно си спомням онази вечер в хамбара на стария харапски град. Главно защото голият джайнист изведнъж започна да говори и благодарение на обстоятелството, че Карака ми бе преподавал онзи особен диалект, успях да разбера една реч, която не само ме изуми тогава, но и до днес отеква в паметта ми.

— Деветият Прекосяващ реката, като броим отзад напред, имал по-голям брат, който бил точно толкова зъл, колкото брат му бил добър. От раменете на черния брат се виели змии и нямало злина, която да не е извършил. Както единият брат бил изтъкан от добро, така другият бил изтъкан от зло. И това продължило, докато светлината погълнала тъмнината и възтържествувала светлината. И така ще бъде, когато последният Прекосяващ ни преведе от тъмната страна на реката до огрения от слънцето бряг.

Положих всички усилия да разпитам светеца. Но той не можеше или пък не искаше да спори с мен. Просто разказваше истории, пееше песни, молеше се. А аз вече горях от нетърпение да задам въпроса, чийто отговор трябва да съществува някъде в света.

Дали пък Зороастър просто не ни разкриваше една религия, която сме изповядвали още преди арийците да завладеят Мидия и Персия? Самият Зороастър не бе ариец. Но тази раса сега така се е смесила с останалите, че първоначалната й религия е съвсем забравена и неясна. И все пак, ако така наречените реформи на Зороастър не са били нищо друго освен потвърждение на най-старата и истинска религия на човешкия род, това би обяснило неговите яростни нападки към боговете, които арийците бяха довели със себе си от север.

„Това не са богове, а дяволи“, проповядваше Зороастър.

А фактът, че толкова много обикновени хора са приели неговите идеи, означава, че първоначалната божествена версия се е запазила дълбоко в душите им. Това би обяснило защо Ахеменидите никога не са приемали сериозно Зороастровото учение. Като изключим Хистасп, всички те само се преструваха, че почитат дядо ми, защото, като арийски главатари, си оставаха верни на онези племенни богове, които им бяха дали целия свят на юг от степите.

Трябва да кажа, че истинското ми религиозно просвещение започна в Гандхай. Докато дъждът ромолеше по покрива, голият джайнист ии обясни, като си служеше с най-различни цветисти изрази, че разумът е във всички неща, дори в камъните.

Между другото за разум използуваше дума, почти еднаква с гръцката, а заслугата за нейното измисляне се приписва на Анаксагор. Обясни ни още, че всяко нещо е вярно само от една гледна точка. От друга гледна точка същото нещо ще изглежда съвсем различно. Оттук историята със слепците и слона. И все пак съществува абсолютна истина, която може да познае само Прекосяващият реката, или Спасителят. За съжаление нашият светец бе много неясен по въпроса как човек може да стане спасител. Той самият бил спасител, защото бил изпълнил петте обета, а именно: не убивай, не лъжи, не кради, не бъди порочен, не търси удоволствия.

Последното ми се стори доста трудно за изпълнение и когато на другия ден отново потеглихме на път, споделих това с Карака.

— Ами ако за някого е удоволствие именно да се разхожда гол и да изнася лекции пред персийски посла-ници? Не значи ли това, че нарушава петия обет?