Гор Видал - Сътворението

— Ами ако мрази да изнася лекции пред персийски посланици?

— Не мразя. Беше му изключително приятно. Имам чувството, че не е истински Прекосяващ.

— А може и изобщо да не е джайнист.

Карака бе смутен от тази случка. По някаква причина му се струваше, че аз съм станал свидетел на част от дравидската култура, която самият той не можеше лесно да приеме. Макар искрено да ненавиждаше арий-ските завоеватели, и в Индия, и в Персия, цял живот бе живял сред тях. И затова бе ни риба, ни рак. И аз неведнъж съм бил в същото положение. Та нали съм поло-вин персиец или халдеец и половин йонийски грък. Служа на арийския Велик цар, а съм внук на Зороастър. Отричам арийските богове, но не и арийския цар. Вярвам в Истината, но не знам къде да я намеря.

На около четиристотин мили източно от Инд тече река Ямуна, край която се намира град Матхура. Там ни посрещна губернаторът, мъж с малка, добре оформена брада, боядисана в жълто и виолетово. Докато нашите бръснари се мъчат да върнат на застаряващите мъже багрите на младостта, индийските се отличават с фантазия. Особено се цени четирицветната брада. Едва ли има по-необикновена гледка от група индийски придворни — брадите им са боядисани в цветовете на дъгата, белите им кожени обувки са с необикновено високи подметки и все-ки стиска в ръка пъстроцветен чадър.

Макар губернаторът да бе назначен от царя на Кошала Пасенади, Карака ме увери, че фактически Матхура е независим град, каквито са повечето градове в Индия.

— Никой не се страхува от Пасенади. Царството му се разпада. Но това не го вълнува.

— А какво го вълнува?

— Словесните жонгльори.

— Какви са те?

— Скитници. Мъдреци. Поне така твърдят.

Както виждаш, Индия отпреди петдесет години много прилича на днешна Атина, където такива словесни жонгльори като Протагор и Сократ постоянно държат речи и в думите им няма нито истина, нито лъжа.

На стари години най-после започвам да разбирам какво става в нашия свят. Откакто арийците са се настанили по тези земи, коренното население и на Гърция, и на Персия, и на Индия се мъчи да отхвърли боговете, по-точно дяволите им. Във всички тези страни сега се отказват от вярата в Зевс-Варуна-Брахма. Но понеже атинската тълпа е все още по арийски суеверна, малцина се осмеляват открито да поставят под съмнение официалните богове. Тайно обаче хората се обръщат или към някои доарий-ски тайнствени култове, или към такива радикални пророци като Протагор — или към атеизма. В Индия нещата са по-открити. От всички страни се отправя предизвикателство към арийските богове. Отново се издигат в култ древните вярвания, като това за преселението на душите, и страната е пълна с проповедници и аскети, които са заместили арийските богове със старите вярвания. Дори се е случвало арийски царе да се откажат от трона си, за да живеят в джунглите, където медитират и умъртвяват плътта си.

Голямата заслуга на Зороастър се състои в това, че показа на човечеството не само единосъщието на божеството, но и съпътствуващата го двойственост, която обуславя истинския бог. Истината не може да бъде истинска без Лъжата, а Лъжата не може да бъде сразена без Истината. Ето защо всеки човешки живот е арена на техния сблъсък.

Демокрит открива противоречие там, където за мен всичко е озарено от светлина. Но той прекарва времето си сред софисти.

В Матхура ни настаниха в малка, но удобна дървена къща — нещо като миниатюрен вариант на двореца в Ек-батана. За нещастие в сезона на мусоните миризмата на влажно дърво е особено потискаща и колкото и благовония да се изгарят, вътре продължава да мирише на гнило.

Останахме в Матхура две седмици. През това време пристигнаха послания от царете на Кошала и Магадха. Всеки от тях ме канеше да посетя първо неговото царство. Понеже вече бяхме в Кошала, Карака смяташе, че трябва да се представя на Пасенади. Но тъй като писмото до Дарий бе дошло от Бимбисара, чувствувах се задължен да се явя в двореца в Раджагриха. Още повече, че Бимбисара бе и собственикът на железните мини, към които Дарий бе проявил такъв голям интерес.

Изпратих куриер в Суза с доклад за мисията ми до този момент. После се подготвих за следващия етап от пътешествието: прекосяването на река Ямуна и спускането по Гангската равнина до Варанаси. Тревожех се, че ако Ганг е придошла, ще бъдем принудени да пътуваме по суша и дори да изчакаме края на дъждовния сезон в Матхура. Оказа се, че и Ямуна, и Ганг са придошли, и се наложи да чакаме. Продължаваше да вали безмилостно и аз се чувствувах все по-потиснат. За разлика от мен Карака направо цъфтеше. За тези хора дъждът е живот.