Продължихме по суша до Ганг, където ни чакаха няколко плоскодънни лодки, за да ни отведат двеста мили надолу по реката до свещения древен град Варанаси, който се намира в царството Кошала, но не е далеч от границата с Магадха.
Пътуването между двете реки мина без произшествия. Местността е равнинна. Голяма част от джунглите са изсечени и на тяхно място са засадени ниви с ориз. През последното столетие населението на Гангската равнина се е удвоило благодарение на лекотата, с която се отглежда оризът. Не само защото сезонът на летните мусони подхранва тази водолюбива култура, но и защото поради равния терен селяните лесно напояват нивите си с вода от винаги дълбоката, бърза и учудващо студена река Ганг.
Пътищата се оказаха лоши, както ме бяха предупредили. В откритите местности следвахме пътеки, затънали в дълбока кал. В джунглата зависехме от благоволението на водачи, които искаха да им се плаща на ден. Това удължи с няколко дни прехода ни през душните зелени дебри, където изпод храстите съскат змии и чудовищно големи комари пият кръвта на пътника. Персийското облекло покрива всички части на тялото освен лицето и върха на пръстите, но хоботчетата на индийските комари проникват и през троен тюрбан.
Жителите на селата се оказаха плахи и добросърдеч-ни хора. Според Карака селяните са от стар, доарийски произход, докато градовете са населени с арийски наше-ственици. Двете групи рядко се смесват.
— И тук е като в дравидския юг.
— Но нали каза, че на юг няма арийци?
Карака сви рамене и ми даде присъщия за индийците двусмислен отговор:
— И така да е, селяните са различна порода от граж-даните. Не обичат да се разделят със земята и добитъка си.
— Но все пак го правят — отбелязах аз.
В индийските приказки често се разказва за селски момък, който отива в големия град, сприятелява се с някакъв магьосник, оженва се за царската дъщеря и се миропомазва с топено масло, наречено гхи[1] — отвратителна течност, която богатите много обичат. Жреците от храмовете периодично къпят статуите на боговете си с тази противна воняща смес.
[1] Вид течно масло, пречистено чрез варене (хинди). Приготвя се от краве и биволско масло. — Б. пр.
Варанаси е голям град, построен на южния бряг на Ганг. Жителите му обичат да казват, че е най-старият обитаван град. Но светът е много голям, затова не виждам как могат да са сигурни в това. Все пак разбирам чувствата им. Вавилонците също се хвалят с древната история на града си. Но докато във Вавилон съществуват много писмени паметници от отминали епохи, в никой индийски град няма да намериш много писменост. Индийците предпочитат устните предания. Поне доскоро и с персите беше така.
Вече над хиляда години арийските завоеватели рецитират своите песни и химни, възхваляващи така нареченото божествено познание. Известни са под името веди. Езикът на ведите е много стар и различен от съвременните диалекти. Най-вероятно същата арийска реч са говорели и старите перси, а много от разказите приличат на персийските приказки, които и днес се повтарят от старите хора по пазарите. В тях става дума за един и същ вид герои и чудовища, за дълги, заплетени войни и неочаквани божествени откровения. Колкото и да е странно, най-често призоваваното божество е Агни, богът на огъня.
Брaхманите из цяла Индия грижливо пазят тези химни. Но за отбелязване е, че са разпределили това дело помежду си. Едни се славят с отличното си познание на онези веди, в които се разказва, да речем, за бог Митра или някой полубожествен герой като Рама. Други следят за правилното извършване на жертвоприношенията. И така нататък.
Въпреки че брахманите съставляват най-висшата арийска каста, воините са склонни да им се присмиват, а дори и по-низшестоящите често ги взимат на подбив в песните си и в театралните представления. Смятат ги за мързеливи, покварени и неблагочестиви. Колко познато ми звучи това! Същото отношение имат персите към магите. Но боговете, на които служат брахманите, се възприемат много сериозно от голям брой хора. Агни, Митра, Индра — всички имат свои поклонници, особено сред по-висшите арийски касти.
Не вярвам да има човек на света, който да е вникнал в цялата сложност на преливащите се една в друга индийски религии. Когато Зороастър бе изправен пред доста подобно стълпотворение от божества, той просто ги заклейми всичките като дяволи и ги запрати в свещения огън. За нещастие те непрестанно излизат от огъня, сякаш са дим.
Читать дальше