Гор Видал - Сътворението

Трябва да съм гледал много глупаво, защото Госала внезапно стана на крака и с вид на човек, който иска да зарадва дете, извади от колана си навит на кълбо конец.

— Представи си, че този конец е целият път, който трябва да измине живата монада. Сега виж как полита нагоре.

Госала хвърли кълбото към гредите на тавана. Конецът се размота във въздуха и падна на земята.

— Стигна до края си — продължи Госала. — Така про-тича и нашето съществуване. Ние се променяме от атом във въздух, в огън, в земя, в скала, в трева, в насекомо, във влечуго, в човек, в бог — в нищо. Накрая всички тези маски на превъплъщението, които е трябвало да слагаме и да сваляме, са без значение, защото вече няма какво да се маскира. Това е истината за нашата обусловеност. Но бившият ми брат Махавира твърди, че този процес може да се ускори, ако водиш праведен живот, ако спазваш петте обета. Лъже. Всеки от нас трябва да понесе целия цикъл, от началото до края. Неизбежно е.

— А откъде знаеш, че това е истина, Госала?

— Прекарах живота си в изучаване на нашата свещена мъдрост. Процесът е неоспорим факт, като този конец на пода. Никой не може да ускори или лромени съдбата си.

— Но Махавира проповядва праведност. Това не е ли хубаво? — попита Карака, който също като мен не знаеше как да възприеме неумолимата мрачност на Госала.

— Махавира е достигнал този стадий в развитието си — отвърна спокойно Госала. — Очевидно той приближава края на собствения си конец. Съвсем естествено е някои хора да са по-близо до нирвана от други. Но дали ще вършат добро или зло, няма никакво значение. Те са това, което са. Правят каквото им е отредено да правят, понасят каквото им е отредено да понасят. И стигат до края, когато му дойде времето — не по-рано.

— Тогава защо проповядваш? — попитах го аз и дръпнах към себе си близкия край на конеца, сякаш търсех опора в него. — Защо държиш да ми кажеш кое е истина и кое не?

— Аз съм близо до изхода, дете мое. Това е мой дълг. То е и доказателство, че съм близо до края. Нямам избор. Длъжен съм да развивам кълбото — добави той с усмивка.

— Чувал ли си за Зороастър? Госала кимна.

— От това, което са ми разказвали, съдя, че трябва да е бил много млад. — Старецът изстиска мокрия си шал. Като го гледах, усетих колко самият аз съм мокър. — Да се тревожиш дали религиозните обреди се изпълняват точно, да измисляш неща като рай, ад и Страшен съд, е присъщо на първата младост. — Госала замълча, после добави: — Не го казвам с лошо чувство. Преди хиляди години и аз съм минал през тази фаза. Нали разбираш, неизбежно е.

Неизбежно е!

Това бе смразяващото заключение на Госала и никога не съм го забравил. През целия си дълъг живот не съм срещал по-неумолим възглед за света. Въпреки че в цяла Индия много се злословеше против него, имаше и хора, които го смятаха за толкова близо до изхода, че вярваха на всяка негова дума. Естествено, аз не бях между тях.

Преди всичко от практична гледна точка трябва да се каже, че ако представата на Госала за категоричния и неотменим закон на битието се наложи над останалите, това ще доведе до пълното разпадане на човешкото общество. Ако доброто и злото са само показател за мястото, до което дадено същество е стигнало по развиващия се конец, тогава за онези, които са някъде в началото на своята нишка, би отпаднала необходимостта да постъпват правилно. А без правилно поведение няма цивилизация и още по-малко спасение, когато Истината победи Лъжата. И все пак се чудя защо не е минал и ден в живота ми, без да помисля за Госала и неговия конец.

В Индия има много реки, а няма надеждни мостове, затова фериботът там е абсолютна необходимост. Не съзнавах добре това, докато не дойде време да прекосим придошлата река Ямуна. Но когато трябваше да се оставим в ръцете на двама лодкари с вид на злодеи, изведнъж разбрах защо двадесет и четиримата така наречени спасители на джайнистите се наричат Прекосяващи. Джайнистите виждат света като бурна река. Раждаме се на единия бряг, който представлява животът на този свят. Но после, ако се подчиним на Прекосяващия, можем да преминем на отвъдния бряг, да облекчим болката и дори да постигнем пълно освобождаване. Този духовен ферибот символизира пречистването.

Фериботът в Матхура бе съвсем земен и се оказа просто един сал, управляван с прът до другия бряг от двама доста неубедителни „спасители“. Не съм много добре запознат с джайнистката религия и не зная дали някъде разширяват метафората с ферибота, за да включат и онези нещастници, които се давят, преди да са стигнали до отвъдната страна, както за малко щеше да се случи с нас. Все пак оцеляхме в борбата с бушуващите водовъртежи на жълтите води, сякаш минахме през истинско чистилище.