После двамата с Варшакара влязохме в храма, където блестеше напоената с гранясало масло дървена статуя на Агни. Богът бе представен яхнал овен. В една от четирите си ръце държеше копие, символизиращо огъня, а на главата му имаше дървена корона, чиято сложна резба изобразяваше дима от огъня. На други статуи в храма Агни бе със седем езика и така нататък. Както повечето индоарийски богове, и той приема най-различни образи: в огнището е огънят, в небето — гръмотевицата. През цялото време огънят е посредник между хората и боговете, защото именно той отвежда принесената на кладата жертва към небето. Това е единствената прилика на Агни с огъня на Зороастър.
В храма изпълниха много обреди, повечето доста неразбираеми, ако човек не е брахман. Най-вече защото жреците използуваха някакъв архаичен език, непонятен както за мен, така и за Карака.
— Подозирам, че и самите те не го разбират — сподели с мен по-късно Карака.
Макар родителите му да бяха джайнисти, той не изпускаше случай да отбележи, че вярва в Нага, дравид-ския бог-змия, на чието навито тяло се крепи светът. Всъщност Карака не беше религиозен.
След едночасово монотонно припяване на безсмислици ни предложиха да пием от обща чаша някаква неприятна на вкус течност. Покорно отпих глътка. Действието на питието бе мигновено и несравнимо по-силно от това на хаомата. Но понеже не вярвам във ведическите богове, виденията, които ми се явиха, нямаха връзка с изпълнените обреди. Все пак по едно време ми се стори, че четирите ръце на Агни се движат, а поради зрителна измама копието му наистина изглеждаше огнено.
Прошепнах молитва към огъня — пратеника на Ахура Мазда, Премъдрия господ. По-късно разбрах, че едно от имената на главния арийски бог Варуна е Ашура, тоест Премъдър господар. Тогава ми стана ясно, че след като признал главния бог на арийците за единствен създател, дядо ми сметнал останалите богове за неуместни и ги изхвърлил като дяволи. Но с изключение на Ашура- Варуна, или Ахура Мазда, ние нямаме нищо общо с поклонниците на ведическите богове освен вярата, че трябва да се поддържа хармония между твореца и сътвореното чрез правилни обреди и жертвоприношения. Все пак не мога да се отърва от мисълта, че умопобъркващият хаос, до който индоарийците са докарали нещата със своите богове, е знак, че вече се доближават до схващането на Зороастър за единството, съдържащо всички неща. Нима безкрайният брой богове — както е във Вавилон — не се приближава до признанието, че има само Един?
В последна сметка Премъдрият господ сигурно тълкува жертвоприношенията, извършени в името на този или онзи дявол, като жертвоприношения в негово име. Иначе нямаше да допуска такива неща. Същевременно той ни изпраща свети хора, за да ни учат как, кога и какво да принасяме в жертва. Най-светият сред тях бе Зороастър.
В Индия има най-различни светци и проповедници на една или друга вяра и много от тях действуват едновременно омайващо и смущаващо. Повечето отричат ведическите богове и идеята за задгробен живот. Според веди-ческата религия злосторниците завършват в един ад, известен като „Глинената къща“, а добрите се издигат на нещо, наречено „Свят на бащите“. И толкова. Новата порода светци вярва в преселението на душите — доарий-ско понятие. Някои светци, или архати, както ги наричат, са убедени, че този процес може да бъде спрян. Други — че не може. Не са малко и°онези, които не се интересуват от подобни въпроси. Те биха се чувствували отлично на някоя от вечерите, устройвани от Аспазия.
Тъй като индоарийските дяволопоклонници вярват, че огънят е проявление на доброто, защото изгаря тъмата, нямах нищо против да участвувам в това богослужение във Варанаси. Индийците наричат предизвикващата видения течност, която пих, сома[1] и тя очевидно е разновидност на нашата хаома. За съжаление брахманите пазят своите малки тайни също тъй ревностно, както и нашите маги и по тази причина не успях да разбера по какъв начин и от какво се приготовлява сомата. Знам само, че по едно време видях, по-скоро привидя ми се, че Агни запраща пламтящото си копие право в тавана.
[1] Опияняващо питие, приготвяно от едноименното растение (санскр.) В древна Индия принасяли питието в дар на ведическите богове и го пиели по време на ведическите ритуали. Почитали го и като бог Сома. Думата е от същия корен като хаома (авест.). — Б. пр.
Съвсем ясно чух също така върховният жрец да говори за произхода на всички неща. За мое учудване не стана дума за световното яйце, нито за гигант, нито за близнаци. Вместо това той недвусмислено описваше момента, когато не е съществувало дори нищото.
Читать дальше