Гор Видал - Сътворението

Здесь есть возможность читать онлайн «Гор Видал - Сътворението» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1989, Издательство: Народна култура, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Сътворението: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сътворението»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

"Сътворението" е книга за загадките на Битието, разгадани от Перикъл, Демокрит, Дарий, Ксеркс, Буда, Конфуций... Вечните въпроси за природата на човека и за условията на неговото съществуване налагат неизбежно едно сравнение между духовното, социалното и политическото развитие на древните общества и на нашата съвременност. Това сравнение постоянно ни напомня факта, че физическото разнообразие на човешкия род е точно толкова удивително колкото и еднообразието на човешката природа.

Сътворението — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сътворението», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Виждаш ли каква висока култура сме имали? Карака посочи огромната зала. Не можех да мисля за нищо друго освен за паянтовите греди.

— Много внушително — съгласих се аз.

— Построили сме този град хиляда години преди да дойдат арийците. — Карака говореше така, сякаш сам той е бил архитектът. — Били сме строители, търговци, създатели на блага. А те са живели в шатри, отглеждали са говеда, били са номади, рушители.

Колкото пъти попитах Карака — а и когото и да било друг — що за народ са били харапите, винаги получавах неясен отговор. Техните князе и търговци прокарвали релефни валяци върху мека глина и така отпечатвали картинно писмо, понякога извънредно красиво. Но досега никой не успял да прочете написаното.

— Те почитали майката на всички богове — каза малко неопределено Карака — и рогатия бог.

Но така и не можах да узная много повече от него. През годините научих още малко за някои харапски богове, като дракона Нага, бика Нанди, маймуната Хону-ман. Очевидно най-могъщият сред тях е богът-змия, а от раменете на най-зловещото им човекоподобно божество излизат две змии, също като на Ариман.

Скоро се научих да говоря истинския арийски език на господарите, без кой знае каква помощ от страна на Карака. С учудване разбрах, че персите и индоарийците използуват една и съща дума за общата арийска родина, от която произхождат и дорийските, и йонийските гърци. Тази родина се намира някъде в северната част на света, затова северната звезда е свещена за всички арийци. Откровено казано, винаги ми е било трудно да повярвам, че сме близки роднини с тези руси, свирепи скотовъдни племена, които и до днес нападат дребните тъмнокожи хора от Юга, за да грабят и опожаряват градовете им — както направиха тураните в Бактра.

Преди хиляди години, по отдавна забравени причини, някои арийски племена решили да не разрушават южните градове, а да се заселят в тях. Когато това се случило в Мидия и в Атика, и в Магадха, арийските племена се цивилизовали под влияние на хората, които поробили. Освен това, макар че съществували най-различни форми на табу, те се женели помежду си. При това положение и най-големите диваци се превръщат в цивилизовани хора — като онези, които са покорили. Подобно нещо се наблюдава и днес, когато границите на Персия непрекъснато страдат от набезите на дивите племена от степите. В наши дни тези племена представляват онова, което сме били някога ние, а се стремят да станат това, което сме сега — да се цивилизоват.

Между другото Кир много добре съзнавал, че съществува опасност неговите персийски планинци да заприличат на покорените от тях изнежени чернокожи хора. Като предпазна мярка настоял всички млади перси да бъдат подложени на напрегнато военно обучение. Целта била никога да не забравяме арийския си произход. Но когато стигна до тъжното заключение, че персите вече не се различават от народите, които управляват, Ксеркс отмени голяма част от дисциплините в образователната система на Кир. Казах му, че според мен това е неправилно. Но Ахеменидът бе той.

Убеден съм, че макар това да се е случило много преди царуването на Кир, арийците са се установили в Северна Индия по времето, когато и прадедите на индийците и на персите са пристигнали в днешна Персия. Но докато арийските перси се заселили в планините, арийските ми-дийци възприели арийската и еламитската цивилизация. С течение на времето мидийците били дотолкова асимили-рани от завладените древни тъмнокожи раси, че през царуването на Кир арийският владетел на Мидия по нищо не се различавал от някой асирийски или еламитски цар. Благодарение на една географска случайност персите успели да запазят свирепия си арийски дух чак докато Кир станал световен монарх, както се изразяват в Индия.

От друга страна, за разлика от мидийците близо четиридесет поколения индоарийци успели да се запазят, без да бъдат асимилирани от нагите, дравидите и харапите. Те се гордеят с бялата си кожа, с правите си носове и светлите си очи. Освен това много прозорливо са се разделили на четири касти. Първата е кастата на жреците, наречени брахмани — същества, много подобни на нашите маги; втората е кастата на воините; третата — на търговците; четвъртата — на селяните и занаятчиите. Трябва да споменем и народите, населявали първоначално тази земя. Те са тъмнокожи, мрачни хора — като Караха. Милиони от тях все още живеят на север и неохотно служат на чуждите си господари.

На теория четирите индоарийски касти не могат да се женят помежду си, а смесените бракове с неарийското население са абсолютно забранени. Независимо от това през хилядолетието, изтекло от арийското нашествие в Индия, цветът на лицето и очите им е станал значително по-тъмен от този на арийските им братовчеди. Индоарий-ците твърдят, и то съвсем сериозно, че това потъмняване се дължи на силното слънце през сухия сезон. Никога не им противореча.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Сътворението»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сътворението» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Сътворението»

Обсуждение, отзывы о книге «Сътворението» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x