Гор Видал - Сътворението

Здесь есть возможность читать онлайн «Гор Видал - Сътворението» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1989, Издательство: Народна култура, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Сътворението: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сътворението»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

"Сътворението" е книга за загадките на Битието, разгадани от Перикъл, Демокрит, Дарий, Ксеркс, Буда, Конфуций... Вечните въпроси за природата на човека и за условията на неговото съществуване налагат неизбежно едно сравнение между духовното, социалното и политическото развитие на древните общества и на нашата съвременност. Това сравнение постоянно ни напомня факта, че физическото разнообразие на човешкия род е точно толкова удивително колкото и еднообразието на човешката природа.

Сътворението — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сътворението», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Демокрит иска да узнае коя от тези теории най-много ме е озадачила. Веднага мога да отговоря. Това е теорията, че никога не е имало сътворение на света, че не съществуваме, че всичко е сън. Кой е сънуващият? Онзи, който се събужда… и си спомня.

Докато стигнем до река Инд, което ни отне няколко седмици, ту попадахме в безветрие и трябваше да разчитаме на вече изнемощяващите, изтощени от палещото слънце гребци, ту ветровете ни тласкаха на североизток. А когато плавахме с издути платна, животът ни бе в опасност, защото през цялото време се движехме съвсем близо до назъбения коралов бряг и при всеки по-силен порив на вятъра рискувахме да се разбием в някоя скала. Но Скилакс бе ловък мореплавател. Нито един командуван от него кораб не бе потънал. Поне той така твърдеше. Но тъкмо това ме изпълваше с безпокойство. На онези, които не са преживели дребни злополуки, съдбата обикновено готви нещо по-голямо.

Все пак успях да извлека полза от прекараните в открито море седмици. На младини бързо възприемах новото, а и Карака бе отличен учител. Когато настъпи часът и пред погледа ни се откри синкавочерната кал на делтата на Инд, бях усвоил основите на индийския език или поне така си мислех. Оказа се, че Карака ме е учил на дравид-ски диалект, който за арийците от шестнадесетте царства е почти толкова неразбираем, колкото и персийският.

За щастие Карака знаеше достатъчно арийски думи и ми помогна да започна малко по малко да разбирам не само новия език, но и новия свят, защото именно езикът на един народ ни казва най-много за това какви богове почитат хората, какви са самите те и какви биха искали да бъдат. Езикът на индоарийците никак не прилича на дравидския, но затова пък е сходен с персийски, което потвърждава древната теория, че навремето всички сме принадлежали към едно и също северно племе и сме вярвали — до Зороастър — в едни и същи богове. Сега арий-ските богове са всъщност нашите дяволи.

Скилакс ми разказа доста неща за пътуването си по Инд.

— В началото Дарий искаше цяла Индия. Все още я иска, разбира се, макар че, между нас казано, вече е много стар за дълъг поход. Трябваше да тръгне на изток веднага щом му осигурих долината на Инд.

— Не можеше да тръгне — отвърнах аз. — Точно тогава имаше въстание във Вавилон. Имаше…

— Все стла нещо друго да се върши! Но ако искаш да завладееш света, трябва да забравиш незначителните земи… като Вавилон.

Засмях се. Голямо облекчение е да си далеч от двора. И аз, като Скилакс, носех само едно парче плат около бедрата и тънък индийски шал около раменете, предназначен да предпазва кожата от слънцето. Не се различавахме от гребците. Скилакс трябва да е бил тогава петдесетгодишен, но тялото му бе здраво и мускулесто като на младеж. Солта запазва хората също както рибата. Моряците винаги изглеждат по-млади за годините си.

— Вавилон е най-прекрасният град в света — зая-вих аз.

Скилакс не бе съгласен.

— Някога може и да е бил. Но индийските градове са много по-богати, по-пищни.

— Наистина ли си ги виждал?

— Само Таксила. А той е голям колкото Сарди и е много по-богат. Но индийците твърдят, че Таксила е най-обикновено гранично селище.

— Тогава защо Дарий е чакал толкова дълго? Скилакс сви рамене.

— Може би разсъждава като фараоните, когато са строили гробниците си. Вярва, че щом завоюва Индия, ще умре, защото няма да е останало нищо на света за завоюване.

— А Китай?

— И той ли е част от света?

За професионален мореплавател Скилакс понякога изглеждаше лишен от авантюризъм. И все пак той пръв систематично картографира океана на индийците, чак до остров Цейлон. Казвам пръв, но това не е съвсем вярно. Няколко години по-късно, когато представих на Великия цар сравнително точна карта на Индия, той ми показа подобна карта, намерена малко преди това в архивите на храма на Бел-Мардук във Вавилон. Очевидно вави-лонците и индийците са поддържали редовни контакти много години преди времето на Дарий и Скилакс. В този стар свят освен нас няма нищо ново.

Обширната площ, затворена от делтата на Инд, е прорязана от множество кръстосващи се рекички и потоци. Част от тази земя е плодороден чернозем, засят с ориз, а останалото е главно мочурища и солени блата, където се чувствува добре само индийската патица — от нея стават чудесни ястия, стига да се вари достатъчно дълго. Тук-там, на фона на оловносивото небе, се очертават примамливите форми на върбови горички. Онази година дъждовният сезон бе закъснял с цял месец и индийците. говореха само за това. Без дъжд половината страна за-гива. Но тогава тревогите им са били неоснователни. Скоро след като слязохме от кораба, в пристанището на Паталане се изля пороен дъжд и цели три месеца не мина ден, без да вали. Водата бе първото ми впечатление от Индия. За човек, преживял индийските летни мусони, теорията на гърка Талес[1] за сътворението на света звучи доста правдоподобно.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Сътворението»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сътворението» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Сътворението»

Обсуждение, отзывы о книге «Сътворението» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x