Гор Видал - Сътворението

— Хубав кораб! — отбелязах гордо, сякаш аз го бях построил. От самото начало обикнах морето. И ако днес съжалявам за нещо, то е, че никога вече няма да слушам припева на гребците, да усещам как морската вода ме пръска в лицето, да гледам как слънцето изгрява и залязва над вечно изменящата се и все пак неизменна морска шир.

— Да, Господарю. Но корпусът е целият в гвоздеи! Учудих се.

— Че как иначе може да се построи кораб? — попитах аз, без да съм съвсем сигурен как точно се строят корабите. Като се изключи краткият ми престой в Халикарнас, всъщност не бях наблюдавал работата на пристанище.

— Но гвоздеите са метални, Господарю! — Карака трепереше от уплаха.

— Ами дървените клинове са нетрайни — отвърнах с тон на добре осведомен човек, макар да нямах представа дали дървените клинове са по-здрави от гвоздеите, или не. В същото време внимавах да стоя с разкрачени нозе, подражавайки на опитните моряци.

— Господарю, и друг път съм пътувал по този маршрут. Но само на индийски кораби. А ние не използуваме гвоздеи. Не смеем. Това е равносилно на гибел.

— Защо?

— Има магнитни скали! — Кръглото му черно лице ме гледаше с истински ужас. Карака имаше чип нос и дебели устни, характерни за най-старото индийско население, което понякога наричат наги, понякога — дравиди. В Южна Индия тези тъмнокожи хора все още са най-многобройното население, а техният език и обичаите им са много по-различни от езика и обичаите на високите, светли арийски племена, които преди много години завладели царствата и републиките им.

— Какво, по дяволите, е магнитна скала? — попитах аз ако не с безпокойство, то поне с истинско любопитство.

— Ето! — Карака посочи голите, обрулени от вятъра хълмове на брега. — Тези хълмове са скали, които притежават способността да притеглят метала. Ако корабът се приближи до тях, гвоздеите ще изхвръкнат, гредите ще се разпаднат и ще се удавим.

Нямах основание да не му вярвам, затова изпратих да повикат Скилакс и го попитах дали има такава опасност. Отговорът на Скилакс звучеше успокоително:

— Наистина има такива скали, които притеглят метала. Но ако металът е покрит със смола, магнетичната сила се неутрализира. Понеже нашите гвоздеи са добре защитени, нямаме основания да се страхуваме. В края на краищата това е третото ми плаване по същото крайбрежие и ти обещавам, че ще пристигнем в Индия с всички гвоздеи по местата им.

По-късно попитах Скилакс дали разказаното от Карака е истина. Той вдигна рамене.

— Кой знае? Може да е така за някои скали, по някои брегове. Във всеки случай за този бряг не важи. В това съм сигурен.

— Тогава защо си покрил гвоздеите със смола?

— С нищо не съм ги покривал. Но винаги казвам така на индийците. Иначе ще избягат. И знаеш ли какво ме учудва? Досега никой не е погледнал да види дали наистина по гвоздеите има смола.

До ден-днешен съм любопитен да узная дали такива магнитни скали съществуват. Не съм срещал индийски моряк, който да не е убеден, че ако при построяването на кораба е използувано дори едно-единствено парче метал, то неизбежно ще бъде изтръгнато от демоничната им сила и корабът ще потъне.

— Този начин за корабостроене не е лош- съгласи се Скилакс. — Колкото и да е бурно морето, дори и при много силен вятър, корабът не потъва, защото водата не само влиза, но и излиза през процепите.

Разстоянието от делтата на Тигър и Ефрат до делтата на Инд е около деветстотин мили. Ивицата пустиня между морето и Персийските планини ми се стори най-пустото място в света. Питейната вода не достига, затова по брега едва успяват да се изхранват незначителен брой рибари, производители на сол, ловци на бисери, пирати.

На третия ден, след като отплавахме, при изгрев-слънце видях зад група коралови острови огнения олтар на Бактра, видях дядо си, нападението на тураните клането. Вълшебното видение, наречено мираж, трая не по-вече от две-три минути, но аз останах прикован, защото го възприех като известие от Зороастър. Сам той ми напомняше, че всички хора трябва да следват Истината, и аз се почувствувах виновен, задето бях предприел пътешествието си не в името на Истината, а в името на Ахеменид-ския орел. По-късно, в Индия, щях още по-силно да чувствувам, че изменям на дядо си. Макар и никога да не изгубих вярата си в учението на Зороастър, индийските мъдреци ме накараха да осъзная един доста смущаващ факт, а именно че за сътворението на света съществуват почти толкова теории, колкото са боговете във Вавилон, и трябва да призная, че някои от тях са направо завладяващи, без да твърдя, че могат да се приемат за истина или че са Истината.