Гор Видал - Сътворението

— Реката, Господарю. Части от делтата. Град Таксила на север.

— Тези земи са мои, нали?

— Да, Господарю. Цялата долина на изток от Инд сега е твоята двадесета сатрапия. Границата е горе-долу тук. — Скилакс докосна едно място на картата. — На изток е земята на петте реки, която индийците наричат… как я наричаха? — Скилакс погледна към пода, където евнухът напрегнато четеше посланието.

— Пенджаб, Всемогъщи адмирале.

— Пенджаб. След това, на север, е царство Гандха-ра…

— Мое царство.

— Царят ти плаща данък, Господарю — тактично отбеляза Скилакс. След това проследи криволичещата линия на река Инд от север на юг. — Тринадесет месеца пътувах, Господарю, от високите планини до делтата. Но накрая всичко това стана твое.

— Да не говорим за годишния данък от триста и петдесет златни таланта[1] в златен пясък. — Дарий шумно се облиза — просташки жест, забранен за останалите. — Това е най-големият годишен данък измежду всичките ми сатрапии, включително Египет. А само си помисли какъв ще бъде приходът от всичко това! — Крепката му ръка се плъзна от ляво на дясно, от запад на изток, по медния диск. После се намръщи. — Но каква е тази работа? Моята карта показва две реки и три града, чиито имена не мога да прочета. И после… виж каква форма има! Моята Индия е като правилен кръг. Твоята е нещо като полуостров. И какво има тук в най-далечния край? Море ли има? Или това е краят на света и оттам падаме в пропастта?

[1] Персийският златен талант, най-голямата монетна и тегловна единица в империята, бил равен на три хиляди дарика, — Б. пр.

— Има друго море, Господарю. Има още високи планини и джунгли, а след това голяма империя, поне така твърдят.

— Китай? Да, чувал съм името. Но къде се намира той?

— През царуването на Кир, Господарю, веднъж е имало пратеници от Китай. Дошли са с коприна и нефрит,

— Знам, знам. Чел съм описа. Искам да търгувам с тях. Но е трудно да имаш работа със страна, чието местоположение е неизвестно. Скилакс, бленувам за крави! Неудържимо желая крави! — Дарий се изсмя.

Скилакс се усмихна, но не посмя да се засмее с глас.

Бях озадачен. Нямах представа в какъв смисъл бе споменал тези крави. По-късно, в Индия, щях да чуя този израз стотици хиляди пъти. Кравите са били мярката за богатство на онези арийски племена, които завзели Персия, също както завзели Асирия, Гърция, Индия. И въпреки че богатството вече не се измерва с крави, високоцивилизованите индийски потомци на тези живели много отдавна арийски крадци на добитък все още казват: „Бленувам за крави“, когато искат да кажат, че желаят богатство. Като истински арийски главатар Дарий постоянно бленуваше за крави — един израз колкото познат за Ахеменидите и индийските арийци, толкова непознат за нас останалите.

— Добре, Скилакс, дошло е време да се сдобием с още крави. Очевидно поканени сме да посетим краварника. От… къде е това място? — Дарий погледна надолу към евнуха.

— Магадха, Велики царю. Посланието е от царя им, Бимбисара. Изпраща ти поздрави от столицата си, Раджагриха.

— Какви особени имена имат. По-трудни от гръцките. Е, добре, Скилакс, знаем, че си грък. Къде е Магадха? Няма я на моята карта.

Скилакс посочи една дълга река, която започваше от северозападния и свършваше в югоизточния край на картата.

— Това е реката Ганг, Господарю. Тук, на юг от реката, се намира царство Магадха. Раджагриха трябва да е някъде тук. Всички тези неща не са отбелязани както трябва.

— Искам точна карта на цяла Индия, Кир Спитама.

— Да, Господарю.

Вълнуваше ме мисълта за приключения, но ме ужасяваше необятността на Индия: да пътуваш цели тринадесет месеца само за да се спуснеш по течението на една река.

— Какво друго съобщава този… индиец?

— Съобщава, че навремето дядо му разменил пратеници с Великия цар Кир, и още, че самият той е в тесни връзки с царство Гандхара…

— Моето царство.

— Да, Велики царю.

— Но този Бимб… как му беше името, не признава ли моята власт?

— Целият свят я признава! — Евнухът трепереше неудържимо.

— Но не и той. Това означава, че ще имаме много работа. Той иска да търгува с нас, така ли?

— Да, Велики царю. Споменава желязо. Тиково дърво. Рубини. Маймуни.

— Всичко, което ми е по сърце! — Дарий чукна по картата с показалеца си. Чу се звук, сякаш удари миниатюрен гонг. После взе червената коприна от евнуха и я доближи до лицето си. На стари години Дарий разви силно късогледство. Внимателно отлепи една златна буква от червената коприна. После достави парчето между зъбите си и както правят бижутерите, захапа метала. — Злато — заяви той щастливо. — И то от най-доброто.