Гор Видал - Сътворението

Не можех да разбера на какъв език е посланието. Със сигурност не беше нито на персийски, нито на гръцки.

— Това идва от Индия — обясни Дарий. — От царя на някаква тамошна държава, за която не съм чувал. Желае да търгува с нас. Винаги съм искал отново да се насоча към Индия. Там е бъдещето ни. На изток. Не-веднъж съм го казвал. Ясно е, че на запад няма нищо, което да си струва да притежаваме. — После продължи със същия тон: — Няма да бъдеш Върховен зороастриец. Това е моето решение.

— Да, Господарю на всички земи.

— Подозирам, че изпитваш облекчение. — Дарий се усмихна и аз наистина се успокоих.

— Моето желание винаги е било да служа само на Великия цар.

— Двете неща не са ли едно и също нещо?

— Двете неща неизменно съвпадат, Господарю. — Очевидно това нямаше да е денят на моята екзекуция.

— Хистасп не би се съгласил с теб — отвърна Дарий и после, за мое учудване, се изсмя така, както се смее планински воин. Насаме никога не прибягваше до изисканото дворцово покашляне.

— Баща ми те обичаше. Искаше да станеш Върховен зороастриец. Същото, разбира се, иска и царицата.

Отново изпитах безпокойство. Дарий явно знаеше всяка дума, разменена между Атоса и мен. Той небрежно прокара пръсти по златните букви на копринения квадрат.

— Но аз съм решил друго. Това не е твоето призвание. Винаги ми е било ясно, както е ясно и на Премъдрия господ, първия от всички богове.

Дарий замълча, сякаш очакваше да го обвиня в светотатство.

— Разбирам, Господарю, онова, което винаги е било ясно на теб. — Не можах да кажа нищо по-подходящо.

— Тактичен си за разлика от дядо си, което е хубаво. Кир щеше да отсече главата на Зороастър, ако му бе говорил така, както говореше на мен. Но аз съм… снизходителен. — Дарий прокара пръстите на грубата си войнишка ръка по златното писмо върху червената коприна. — В религиозните дела — прибави той. — В другите дела…

Замълча. Разбрах, че се мъчи да реши до каква степен може да бъде откровен с мен.

Мисля, че накрая Дарий бе толкова искрен с мен, колкото изобщо някога си е позволявал да бъде. В края на краищата тайната на абсолютната власт се крие в пазенето на тайна. Единственият човек, който трябва да знае всичко, е монархът. Може да споделя различни неща с други хора. Но цялостният поглед върху всичко трябва да е достъпен само за него. Само той е златният орел.

— Не съм доволен от войната с Гърция. Хистией мисли, че може да я спре, но аз се съмнявам в това. Сега разбирам, че войната няма да свърши, докато не унищожа Атина, а това ще отнеме много време и много пари и накрая ще съм прибавил към империята няколко каменисти къса от западния континент, където растат само онези отвратителни маслини.

Дарий споделяше типичното за персите отвращение към маслините. Нашият западен свят се дели на хора, които се хранят само с маслини, и други, които имат достъп до най-разнообразни благородни масла.

— Надявах се, че през последните си години ще мога да тръгна на изток, откъдето изгрява слънцето. Символът на Премъдрия господ — добави той, като ми се усмихна. Почти сигурен съм, че Дарий не вярваше в нищо друго, освен в собствената си съдба. — Да речем, че Гръцките войни няма да ми отнемат повече от година-две, а аз ще издържа още година-две.

— Да живее вечно Великият цар! — извиках високо, както изискваше обичаят.

— Това е и моето желание. — Насаме Дарий напълно пренебрегваше церемониите. Всъщност в онези случаи, когато сме били сами, имах чувството, че сме двама сарафи или керванджийски търговци, които се мъчат да измислят начин, за да скубят купувачите на пазара.

— Можеш ли да смяташ?

— Да, Господарю.

— Бързо ли учиш езици?

— Мисля, че да, Господарю. Научих малко лидий-ски и…

— Остави лидийския, Кир Спитама. Имам нужда от пари. Имам нужда от много пари…

— За Гръцките войни… — Бях направил непростимото. Макар да не бях задал директен въпрос, бях го прекъснал.

Но Дарий изглеждаше доста доволен, че може да води нормален разговор с мен.

— За Гръцките войни. За това, което строя в Персе-пол. За отбраната на северната граница. Мога, разбира се, да увелича налога, който плащат верните ми роби, но поради въстанието на йонийските гърци, безредиците в Кария и новия претендент за престола във Вавилон моментът е неподходящ за увеличаване на данъците. А ми трябват пари. — Дарий замълча.

В известен смисъл сигурно през цялото време съм знаел защо ме е повикал.

— Искаш от мен да отида в Индия, Господарю. — Да.