Гор Видал - Сътворението

— Само защото там не ме заплашва никаква опасност.

— Ти си наследникът на Великия цар!

— Не — отговори Ксеркс, — не съм.

Бях толкова смаян, че просто онемях и го зяпнах глупаво.

— Нещата се промениха — продължи той.

— Артобазан? Ксеркс кимна.

— Справял се много добре в Кария. Поне така твърдят. Баща ми само за това говори.

— Това не значи нищо.

— Великият цар заяви от лъвския трон, че няма да определи престолонаследника, докато не сринем Атина.

— Ами ако умре преди това?

— Великият цар е всесилен. Той сам си избира кога да умре.

Ксеркс единствено пред мен си позволяваше да покаже негодуванието, което понякога изпитваше към действията на баща си. В известен смисъл той ме чувствуваше по-близък от братята си. Но това бе напълно естествено. Аз нямах царска кръв. Не представлявах опасност.

— А какво казва царица Атоса по този въпрос?

— Какво ли не! — Ксеркс се помъчи да се усмихне. — Не можеш да си представиш какво шествие от маги, жреци и магьосници минава през покоите й напоследък.

— А Дарий… минава ли през покоите й?

— Не.

Отговорът бе кратък и едва ли можеше да се смята за категоричен. Чрез евнусите в харема Атоса ръководеше голяма част от администрацията на империята, поради което често бе в състояние да влияе на Дарий от дискретно разстояние.

— Ще я посетя.

— Сигурно ще замина, преди да си говорил с нея. Нали съм тръгнал да покорявам Вавилон! — помъчи се да се пошегува Ксеркс, а после изведнъж добави: — Кир на-прави своя син цар на Вавилон, преди да умре.

Не отговорих нищо. Не посмях.

Докато се упражнявахме в хвърляне на копие, разка-зах на Ксеркс за обсадата на Милет и за опожаряването на Сарди. Но историята на Мардоний с Артемизия му бе по-интересна.

— Завиждам му — каза Ксеркс не със завист, а с тъга.

Лаида изреждаше многобройните си оплаквания от Абдера, от пътуването по море, от неотдавнашните събития в двора. Станала бе доста дебела.

— Виновна е тракийската кухня! — оправдаваше се тя. — Всичко се готви със свинска мас. А той оздравя, нали знаеш? Баща ми, твоят дядо. Жалко, че не го познаваш. Чудесно се разбирахме. Излекувах го. Но Абдера е ужасно място! Роднините ни са станали по-скоро траки, отколкото гърци. С очите си видях някои мои братовчеди с лисичи шапки на главата!

Получих не само пълно описание на къщата на дядо ми в Абдера, но и подробна информация за хората от семейството, което тогава още не познавах, чрез цяла поредица вдъхновени портрети.

Типично за Лаида бе, че след три години раздяла не поиска да й кажа нещо за себе си. Всъщност, когато бяхме насаме, тя никога не проявяваше интерес към моите работи. В присъствието на други обаче — или в мое отсъствие — непрекъснато възхваляваше мистичните ми дарби и религиозния ми жар. Но нали ако не бях аз, Лаида нямаше да се числи към двора. Трябва да призная, че липсата на интерес към мен у Лаида никога не ми е причинявала болка. Достатъчно добре познавах характера й. При това бях установил, че винаги когато постига нещо за себе си, аз също имам полза от него. Сякаш бяхме двама случайни спътници, сключили съюз поради общите опасности, които ги заплашват.

Самият аз никога не съм се съмнявал, че Лаида е измамница. Тя е несъмнено най-убедителният лъжец, когото някога съм срещал. А съм прекарал живота си в царския двор, и то в обкръжението на гърци!

Казах на Лаида, че съм поискал аудиенция с Атоса, но до този момент не съм я получил. Тя направи няколко тайнствени знака — без съмнение, за да ускори часа на приемането ми от царицата.

После Лаида потвърди подозренията на Ксеркс. Откакто Артобазан се проявил на бойното поле като способен военачалник, Дарий заговорил за вероятна смяна на престолонаследника. Завладяването на Кипър от Мардоний също издигнало престижа на Гобриевото семейство.

Междувременно царица Атоса се бе оттеглила в частните си покои в третата къща на харема. Никой не знаеше какво крои, но прогнозите на Лаида бяха обнадеждаващи.

— Атоса ще намери начин да осигури престола за сина си. Та тя е по-умна от всички в двора, включително и от… — Тук Лаида театрално понижи гласа си, сякаш се боеше, че ни подслушват, за което нямаше основание, не бяхме толкова важни личности. — И от Дарий.

— Но защо тогава не дава на Ксеркс такива шансове, каквито дава на другите?

— Защото се бои от Атоса и Ксеркс като съчетание. Дарий може да е владетелят на Персия, но Атоса я управлява. И ако Ксеркс застане начело на победоносна армия в равнините на… да речем, Кария или на друго подобно стратегическо място, а Атоса е в Суза, при определено разположение на звездите…