Гор Видал - Сътворението

Сардийците се разбягаха, за да търсят прикритие, а персийският командир даде заповед за атака. Онемели, гърците изчезнаха също тъй мигновено, както се бяха появили. Конницата се опита да ги последва през криволичещите улички на горящия град, но те бяха много бързи, а пожарът — много буен.

До обед на другия ден две трети от Сарди се бяха превърнали в пепелище, което продължи да тлее още седмици. Но градът, поначало безредно построен, бе възстановен с поразителна бързина и шест месеца по-късно Сарди възвърна стария си вид, дори стана може би малко по-хубав. Пожарът се оказа в наша полза. Въпреки прогръцките настроения сред лидийците, те бяха толкова разгневени от извършеното светотатство спрямо Кибела, че по пътя за Ефес конницата им унищожи половината гръцка армия.

И все пак гръцката стратегия като цяло се оказа успешна. Гърците бяха отправили предизвикателство към Великия цар от сърцето на империята му. Опожарили бяха лидийската столица. Принудили бяха Артобазан да вдигне обсадата на Милет, за да отбранява Лидия. В същото време по море обединените флоти на Аристагор и атиняните се оказаха неуязвими и, за известно време, непобедими.

По-късно същата зима към въстанието на йонийските гърци се присъедини остров Кипър и Персия се оказа във война с една внушителна групировка, известна като Йонийската федерация.

Останах в Сарди две години. Служех като щабен офицер. Няколко пъти ме изпращаха на поход във вътрешността на страната. Веднъж се опитахме — неуспешно — да завземем отново северния град Византион. Бях в Сарди, когато научих за смъртта на Хистасп. Умрял, докато ръководел строителството на Дариевата гробница. Скърбях за него. Беше чудесен човек.

В Сарди помогнах на Мардоний да отпразнува първо победата си над Кипър, който отново стана подвластен на Персия, а после и сватбата си с Артазостра, дъщерята на Великия цар. Лаида твърдеше, че Артазостра е хубаво момиче, но била съвсем глуха по рождение. По-късно тя роди на Мардоний четирима синове.

Малко преди да се върне в Суза, Хистией въстана срещу Великия цар и тъкмо тогава Лаида се сети, че е време да посети роднините си в Абдера. Тя винаги знаеше кога да изчезне и кога да се появи отново. Когато се появи отново, с труд си спомняше името му.

При завръщането си в Суза с учудване открих — то-гава още бях наивен, — че почти никой не се вълнува от йонийското въстание. Макар дворът да бе стреснат от опожаряването на Сарди, всички вярваха, че гърците скоро ще бъдат наказани. В същото време с далеч по-голям интерес се обсъждаше поредният претендент за вавилонския престол. И до днес периодично се явява някой луд от вавилонските села и твърди, че е истинският наследник на Навуходоносор. Това притеснява живите членове от царското семейство и дразни Великия цар. Въпреки вродената си леност вавилонците имат пристъпи на непокорство — особено селяните, които често прекаляват е палмовото вино.

— Изпращат ме да потуша въстанието — заяви един ден Ксеркс.

Намирахме се на игрището, където бе преминала по-голямата част от детството ни. Край нас следващото поколение персийски благородници се упражняваше в стрелба с лък. Гледах ги и с облекчение си мислех, че сме вече възрастни и съм се отървал от учителите маги.

— А въстанието голямо ли е? — попитах аз.

— Не. Царският съгледвач казва, че ще са достатъчна само няколко дни…

Ксеркс направи гримаса. Никога не го бях виждал толкова разстроен. Скоро разбрах причината.

— Затова пък Мардоний спечели истинска победа нали?

— Е, Кипър е отново наш — отвърнах аз. — Но не може да се каже, че дължим всичко на Мардоний. Планът бе на Артобазан. А и командуващият генерал…

Ненапразно бях прекарал цял живот в двора. Знаех как да разговарям с честолюбиви принцове.

— И все пак заслугата се приписва на Мардоний. В очите на всички той е герой. А аз седя тук и нищо не правя.

— Как така нищо? Нали се ожени?

Неотдавна Ксеркс се бе оженил за Аместрида, дъщерята на Отан.

— Това е нищо.

— Тъстът ти е най-богатият човек в света. Това поне е нещо.

При други обстоятелства Ксеркс би се развеселил. Но този път шегата не подействува. Беше наистина разстроен.

— Всички вие сте истински войници.

— Някои от нас имат доста скромни постижения в сравнение с други — отвърнах аз, като исках да го разсмея. Но той сякаш не ме чу.

— Аз съм почти като евнусите — каза той. — Част от харема.

— Нали заминаваш за Вавилон?