Гор Видал - Сътворението

По хълмовете отвъд Сарди има мини за най-редкия метал в света — среброто. Навремето притежавах сребърна монета, за която се смяташе, че е изсечена преди повече от век. Ако наистина е било така, то тя е била от времето, когато е царувал дядото на Крез. Така че сеченето на монети по днешните ни представи наистина води началото си от Лидия, както твърдят лидийците. Моята лидийска монета имаше релефно изображение на лъв, но бе толкова изтрита, че релефът почти се бе загладил. Откраднаха ни я в Китай.

— Колко са богати! — възкликна Мардоний. Имаше вид на човек, който е способен собственоръчно да ограби целия пазар.

— Това е, защото не харчат пари да си построят по-прилични къщи.

Все още бях разочарован от грозотата на легендарния град.

— Предполагам, че предпочитат да си харчат парите за удоволствия — отвърна Мардоний.

Мардоний направи знак на един лидийски търговец, който дойде при нас и се съгласи да ни стане водач. Бавно си пробивахме път из пазара и изведнъж се почувствувах изтощен от изобилието на ярки багри и силни миризми, към които се прибавяше досадният брътвеж на сто различни езика.

Точно зад стената на пазара има малък парк със сенчести дървета. В далечния му край се намира старият дворец на Крез — двуетажна постройка от непечени тухли и греди. Там живее персийският сатрап на Лидия.

Докато вървяхме след дворцовия управител по прашния коридор към тронната зала, Мардоний клатеше глава:

— Ако аз бях най-богатият човек на света, със сигурност бих се справил далеч по-добре.

Артаферн седеше на стол до трона, който винаги стои празен, щом Великият цар не е в залата. С учудване установих, че тронът е точно копие на лъвския трон на Великия цар, само че отвратителна изработка — от електрон[1].

[1] Природна сплав на златото с около 50% сребро (гр.), — Б. пр.

Артаферн имаше аудиенция с група лидийци, но щом видя Мардоний, стана и го целуна по устата. Аз целунах сатрапа по бузата.

— Добре дошли в Сарди. — Повече от всякога Артаферн ми заприлича на баща си Хистасп. — Ще ви настаним тук при нас.

После Артаферн ни представи лидийците. Най-възрастният сред тях се оказа Ард, синът на Крез. С течение на времето опознах добре този старец. Той беше наистина една пленителна останка от миналото.

През следващите няколко дни често се срещахме с Артаферн и с гърците. Всички гръцки авантюристи, изглежда, се бяха събрали в Сарди. Излишно е да споменавам, че до един очакваха да бъдат наети. И Артаферн ги нае не само защото са отлични войници и моряци, но защото са колкото продажни, толкова и интелигентни.

Демокрит е твърде учтив, поради което не изразява несъгласието си. Но аз съм видял онази страна от характера на гърците, която те обикновено прикриват един пред друг. Видял съм ги в персийския двор. Чул съм ги как молят Великия цар да нападне родните им градове, защото никой грък не може да понесе успеха на друг грък. Ако през онези години нямаше гърци в Персия, нямаше да има и Гръцки войни — Ксеркс щеше да разшири империята ни и да завоюва цяла Индия чак до Хималаите, а може би и отвъд тях. Но няма смисъл да разсъждаваме повече, защото темата „Онова, което би могло да се слу-чи“ и без това отдавна е изчерпана.

На първото заседание на съвета по време на престоя ми в Сарди присъствуваше и Хипий. Придружаваха го Тесал и моят стар приятел от училище Милон.

Хипий си спомни срещата ни в ловната хижа предишната зима.

— Оттогава задълбочено чета творбите на дядо ти — рече той.

— Радвам се, че следваш Истината, Тиране.

Казах това от учтивост. Не споменах, че по онова вре-ме за учението на дядо ми можеше да се прочете извънредно малко. Днес, разбира се, хиляди волски кожи са изписани с молитви, химни и диалози, за които се твърди, че са на Зороастър.

— Знаем, че Аристагор все още е в Кипър с флотата си. Знаем, че атинските демагози са му изпратили двадесет кораба. В момента тези кораби сигурно вече са близо до Кипър. Трябва да си възвърнем Милет, преди двете флоти да са се съединили.

— Градът е добре укрепен. — Артаферн не бързаше да се обвързва с каквато и да било стратегия. Беше привърженик на принципа, че най-важното качество на държавника е да знае кога да не прави нищо.

— Милет е възникнал като колония на Атина — каза Хипий, — затова дори и днес много милетци хранят топли чувства към моето семейство.

Това бе чиста измислица. Ако Милет изобщо е бил колония на Атина, то това е било много преди Пизистра-тидите. Във всеки случай в Милет нямаше голям брой поклонници на тиранията, както се убеди и Аристагор, когато се опита да обяви независимост. Висшите съсловия в града се съгласиха да въстанат срещу Персия само при условие че Аристагор им разреши да установят демокрация по атински образец. Така че авантюристът бе принуден да удовлетвори желанието им. Както скоро щяхме да се уверим, ерата на тираните бе изкуствено продължена от политиката на Великия цар спрямо неговите гръцки градове. Очевидно управляващите класи не можеха да търпят нито тираните, нито техния съюзник, народа. Затова днес формата на управление във всички гръцки градове на думи е демокрация, а в действителност — олигархия. Демокрит мисли, че със сегашната атинска власт нещата стоят по-сложно. Не споделям мнението му.