Гор Видал - Сътворението

Изпихме доста вино — по дорийския обичай, който много прилича на тракийския. Пълен с вино рог обикаля гостите. Всеки отпива колкото може на един дъх и го подава на съседа си. Последните капки в рога се поръсват върху главата на следващия поред пияч. Смята се, че този недодялан жест носи щастие.

Когато си легнах, Мардоний не беше в стаята. На разсъмване, когато се събудих, беше на леглото до мен и спеше дълбоко. Събудих го и му предложих да отидем на пристанището. Не вярвам да има по-красиво място на света от Малоазийското крайбрежие. Брегът е скалист и осеян с причудливи заливчета. Хълмовете са покрити с гъсти гори, а крайморските равнини са плодородни и добре напоявани. В далечината се синеят островърхи планини, сякаш някой нарочно ги е изваял, за да бъдат храмове на огъня, прослава на Премъдрия господ. Но в онези времена Премъдрият господ бе непознат в този красив, макар и духовно беден край на света.

Пристанището бе пълно с всевъзможни кораби, а въздухът миришеше на онази черна смола, с която моряците мажат корпусите на палубите. Щом рибарските лодки пуснат котва на пристанището, моряците хвърлят на брега мрежите, пълни с мятаща се, блестяща риба, и търговците на кея започват да се пазарят. Глъчката е оглушителна и жизнерадостна.

Малко преди обед, или в самия разгар на пазара — гръцки израз, който за пръв път чух в Халикарнас, — от вълнолома към нас се запъти висок моряк. Тържествено поздрави Мардоний, а Мардоний ме представи и така се запознах със Скилакс. Мардоний се изненада, че не съм чувал това име, но със срам трябва да призная, че не знаех нищо за човека, който тогава беше най-добрият мореплавател в света. Скилакс бе грък от близката Кария и Дарий често го изпращаше на различни експедиции. Именно Скилакс картографира южната част на Индийския океан, както и западните части на Средиземно море. Пак той убеди Дарий да построи канала между Средиземно и Арабско море. Когато стана Велик цар, Ксеркс поиска от Скилакс да обиколи по море цяла Африка. За съжаление по онова време кариецът беше вече много стар за такова пътешествие.

— Ще има ли война? — попита Мардоний.

— Това ще кажеш ти, Господарю.

Скилакс погледна към Мардоний с присвити очи. Както на повечето моряци, очите му бяха винаги присвити, сякаш от прекомерно взиране в слънцето. Кожата на лицето му бе черна като на нубиец, а вратът му беше бял като морска пяна.

— Но ти си грък и тъкмо ти би трябвало да знаеш. — Мардоний винаги се държеше насмешливо с онези, които, макар и за кратко време, поставяше наравно със себе си. — Какво прави Аристагор?

— Не е идвал тук. Казват, че е на север. Не ми се вярва да дойде толкова на юг. Ние сме дорийци. Имаме си собствен цар. Тук няма тирани.

— А колко голяма е флотата му? Скилакс се усмихна.

— Колкото и кораби да има Аристагор, до един ще успее да ги потопи.

— Нали е господар на морето?

— Не, Аристагор не е господар на морето. Но ако Хистией беше в Милет — лицето на Скилакс доби сериозно изражение, — той щеше да бъде господар на морето.

— Наистина ли го мислиш за толкова способен? Като всички млади придворни от нашето поколение,

Мардоний беше убеден, че по-възрастните в двора са по правило по-посредствени от нас във всяко отношение. Този вид суетна глупост е присъща на младостта.

— Познавам го добре. И Великият цар го познава. Дарий постъпва правилно, като го държи близо до себе си. Хистией би могъл да се окаже опасен.

Скилакс се извини, че има работа, и ние с Мардоний тръгнахме нагоре по стръмните тесни улички, които водеха от многолюдното, миришещо на риба пристанища към Морския дворец на Лигдам.

Обсъждахме предстоящата война. Нямахме никакви новини, затова приличахме на ученици, каквито всъщност доскоро и бяхме, и също като ученици говорехме за великите дела, които ни предстои да извършим.

Щастие е, че бъдещето си остава винаги загадъчно за нас.

Когато стигнахме до Морския дворец, Мардоний спря и се обърна към мен.

— Един човек иска да говори с теб — каза той. — Някой, който искрено се интересува от Премъдрия господ.

Макар никога да не се осмеляваше да се подиграва открито с религията на Ахеменидите, Мардоний притежаваше дарбата на Атоса да говори на тази тема с изтънчена арогантност.

— Аз съм последовател на Истината — казах строго, както говоря винаги когато очакват от мен да отразявам мъдростта на Премъдрия господ.

За мое най-голямо учудване се озовахме в покоите на Артемизия. Въведоха ни две старици — по онова време в дорийските дворове нямаше евнуси. Артемизия стана да ни посрещне. Като я разгледах отблизо, установих, че тя съвсем не е грозна.