Гор Видал - Сътворението

Последва дълго мълчание. Дарий замислено придърпваше и загръщаше дебелото си вълнено наметало.

— Търговията в нашите гръцки градове върви лошо — заяви накрая той. — Корабостроителниците бездействуват. Приходите от данъците намаляха. — Дарий впери поглед в наредените на стената срещу него копия. — Когато Сибарис падна, Милет изгуби италианския пазар. Това е сериозен въпрос. Къде ще продава сега Милет всичката тази вълна, която купуваха италианците? — Дарий погледна Хистией.

— Друг такъв пазар не можем да намерим — отвърна тиранът. — Затова обръснах главата си, когато Сибариа потъна под водата.

Бях много учуден, че Дарий е осведомен за нещо толкова прозаично като милетската търговия с вълна. По-късно открих, че прекарва дните си в тревоги около пътищата на керваните, световните пазари, търговията. До този момент бях споделял разпространеното заблуждение, че зад кулисите Великият цар е същият, какъвто го виждаме на сцената — свещен, величествен, безплътен. Беше точно обратното.

Всъщност още там, в студената стая на ловната хижа, Дарий вече бе схванал нещо, което бе убягнало на останалите. Те искаха да го направят господар на морето, а той — да съживи замрялата индустрия на йонийските гръцки градове в Мала Азия. Дарий винаги предпочиташе златото пред славата — очевидно поради неоспоримата логика, че с първото може да се купи второто.

— Колко кораба са необходими за завладяването на Чаксос? — попита той.

— Анаксагор смята, че ще може да превземе острова, ако има в готовност сто бойни кораба.

Артаферн се изразяваше точно. Не му липсваха думи и винаги се държеше като човек, който знае верния отговор на всеки въпрос. Това не му пречеше да е безкрайно некадърен, което се доказа от последвалите събития.

— С двеста кораба — отбеляза Дарий — той може да стане господар на морето. От мое име, разбира се. — Този път усмивката му съвсем ясно се виждаше. Беше очарователна.

— Кълна се, че ще ти служи вярно, както съм ти служил и винаги ще ти служа аз, Велики царю.

Хистией говореше самата истина, което също се доказа от последвалите събития.

— Убеден съм в това — отвърна Дарий. После заповяда: — Да бъдат построени сто нови триери[1] в доковете на йонийските ни градове. Да бъдат готови до пролетното равноденствие. След това да отплават за Милет, където към тях ще се присъединят още сто кораба от самоския ни флот. Брат ми, сатрапът на Лидия, ще се грижи за изпълнението на този план.

[1] Бойни кораби с три реда гребци (от гр.). — Б. пр.

— Във всяко нещо се подчиняваме безпрекословно на волята ти, Велики царю — произнесе ритуалния отговор Артаферн.

Артаферн внимаваше да не покаже радостта си, за разлика от Хистией, който направо грейна от удоволствие. Само атиняните бяха мрачни. Наксос е твърде далеч от Атина.

— Флотата поставяме под командуването на нашия най-верен адмирал…

По суровото лице на Хистией се разля широка усмивка.

— … и братовчед Мегабет. — Дарий не можа да издържи на изкушението и впери поглед в Хистией, чиито устни рязко се свиха.

— Втори главнокомандуващ ще бъде Аристагор. Това бе началото на Гръцките войни.

Хистасп и аз останахме в ловната хижа два дни. Всеки ден Дарий устройваше огромни пиршества. Макар Великият цар да обядваше сам или с Ксеркс, по-късно идваше при нас и пиехме вино. Планинците се гордеят с голямото количество вино, което са способни да изпият, ватова не се учудих, когато забелязах, че с напредването на вечерта към виното на Великия цар прибавяха все по-малко и по-малко вода от реката Хоасп. Но Дарий беше типичен представител на рода си и издържаше на пиене. Колкото и да пиеше, не правеше глупости. Само от време на време неочаквано заспиваше. Тогава виночерпецът или колесничарят го отнасяха до леглото. Планинците пиеха повече от родените в равнината гърци. С изключение на Хипий, който разбираше, че мисията му е пропаднала, и от виното придобиваше все по-тъжен и по-тъжен вид. Това е почти всичко, което си спомням от този прочут съвет. Спомням си още, че на Ксеркс много му се искаше да участвува в похода срещу Наксос, но се съмняваше дали ще му разрешат да замине.

— Аз съм престолонаследникът — сподели той с мен, докато яздехме рамо до рамо през една студена и ясна зимна утрин. — Всичко вече е решено. Но никой не трябва да знае. Поне засега.

— В харема всички знаят — отвърнах аз. — Само за това говорят.

Така беше.

— И все пак остава си слух, докато Великият цар не го обяви, а той няма да го обяви, преди да тръгне на война.