Гор Видал - Сътворението

— Хипий току-що пристигна от Спарта.

Това бе за всички зашеметяваща новина и Дарий отлично го знаеше. Без помощта на спартанската армия земевладелците и търговците никога не биха успели да изгонят ползуващия се с популярност Хипий.

Дарий наполовина изтегли сребърния кинжал от алената му ножница. Все още виждам блестящото острие, останало в онази част от спомените ми, където нещата са видими.

— Говори, Тиране на Атина!

Макар че бе принуден всяка минута да спира, за да даде възможност на Демокед да преведе думите му, Хипий произнесе една не само внушителна, но и убедителна реч.

— Велики царю, благодарен съм ти за всичко, което направи за династията на Пизистратидите. Ти ни разреши да останем господари на земите в Сигейон, собственост на рода ни. Ти беше най-добрият повелител на света. И ако небето ни принуждава да сме гости на някой владетел на земята, щастливи сме, че сме твои гости.

Докато Хипий говореше, Хистией гледаше втренчено Дарий с хипнотизиращия поглед на някоя от онези индийски змии, които, преди да нападнат уплашения заек, го приковават с очи. Но Дарий не беше уплашен заек. Въпреки че прекара в двора цели десет години, Хистией така и не схвана характера на Великия цар. Ако го бе схванал, щеше да знае, че лицето на Дарий не издава абсолютно нищо. По време на съвет Великият цар приличаше на свое подобие, издялано от камък.

— Ала сега, Велики царю — продължи Хипий, — искаме да се завърнем в нашия град, от който преди седем години ни изгониха шепа атински аристократи, успели да си осигурят подкрепата на спартанската армия. За щастие съюзът между враговете ни и Спарта се разпадна. Цар Клеомен се допита до оракула на атинския Акропол и получи отговор, че съюзът с враговете на нашето семейство е бил печална грешка за Спарта.

Гърците дълбоко вярват в неясните предсказания на своите понякога покварени оракули. Възможно е оракулът, който винаги е бил на страната на Пизистратидите, наистина да е убедил спартанския цар. Но ми се струва по-вероятно, че не му е допаднала групировката на атинските земевладелци, по това време оглавявана от един Алкмеонид на име Клистен, чийто възторг към демокрацията едва ли е бил особено по вкуса на консервативния спартански цар. Във всеки случай Клеомен свикал конгрес с представители на всички гръцки държави. Конгресът се провел в Спарта. Клеомен отправил обвинение срещу Клистен. Между другото чувал съм, че бил готов да приеме за тиран дори човек като аристократа Изагор, всъщност всеки друг, но не и Клистен.

В Спарта Хипий красноречиво защитил своята кауза. Но не успял да убеди другите гърци, които отказали да образуват съюз срещу Атина и посочили разумния довод, че след като самите те се страхуват от спартанската армия, не желаят в Атина да дойде на власт проспартанско пра-вителство. Всичко изглеждало съвсем просто. Но гърците рядко казват открито онова, което мислят. Особено хитър бил представителят на Коринт. В присъствието на Хипий той заклеймил всички тирани, добри и лоши. Изправени пред мнозинството, спартанците били принудени да се закълнат, че няма да извършат революционни промени в Атина.

— Тогава, Велики царю — продължи Хипий, — заявих пред конгреса, че съм дългогодишен ученик на оракулите и смятам за свой дълг да предупредя коринтците, че няма да мине много време и градът им ще бъде разрушен от същата тази атинска фракция, която сега подкрепят.

Предсказанието на Хипий се сбъдна. Не се учудвам — всеки, който познава непостоянството на гърците, би могъл да предвиди, че два съседни града рано или късно ще се скарат, че по-силният ще разгроми по-слабия и ако не отбие някоя река към разрушения град, както постъпи Кротон със Сибарис, то най-малкото така ще опетни името на победения, че истината за войната никога няма да стане известна. Гърците съвсем спонтанно следват Лъжата. Такава е природата им.

— Велики царю, ако подкрепиш възстановяването на династията ни, ще получиш помощта на Спарта. Тя ще се отрече от клетвата си и ще последва цар Клеомен. А узурпаторите — те са и твои врагове — ще бъдат изгонени от града, който оскверниха с неблагочестивостта си.

Хипий замълча. Дарий кимна и Хипий седна. Дарий обърна глава към Датис. Главнокомандуващият генерал се бе подготвил добре. Говореше бързо — на персийски с мидийски акцент, — а Демокед също така бързо превеждаше.

— Тиране — каза Датис, — според спартанския закон в страната винаги има двама царе. Двамата са равни по ранг. Преди поход царете хвърлят жребий кой да възглави армията. Какво ще стане, ако командуването във войната с Атина се падне не на съюзника ти, цар Клеомен, а на врага ти, цар Демарат?