Гор Видал - Сътворението

Хипий бе подготвил отговора си не по-зле.

— Както каза, генерале, в Спарта има двама царе. Единият ме подкрепя, другият — не. Този, който е про-тив мен, скоро няма да бъде цар. Така е предсказал ора-кулът в Делфи.

Докато превеждаха това, Хипий гледаше в пода. Да-рий не промени каменното си изражение. И той, като останалите присъствуващи, не се вълнуваше много от гръцките оракули. В миналото бе подкупил не един от тях.

Хипий стигна до най-същественото:

— Демарат ще бъде свален от спартанския престол защото е незаконороден. Самият Клеомен ми каза, че има доказателства за това.

Като чу превода на тези думи, Дарий за пръв път са усмихна:

— Интересно е да се знае по какъв начин се доказва дали човекът е законороден, или не тридесет години след като е бил заченат?

Преводът на Демокед посмекчи Дариевата груба шега. Но колкото и да е чудно, Хипий се оказа абсолютно прав. Доказа се, че Демарат е незаконороден, и той бе свален от престола. Тогава дойде направо в Суза, където вярно служи на Великия цар — и на Лаида. Скоро след това Клеомен съвсем полудя и умря. Умря от загуба на кръв, защото не можеше да се удържи да не се хапе. Демарат винаги с голямо удоволствие описваше необикновения край на съперника си.

Дарий плесна с ръце и виночерпецът му донесе прева-рена вода от реката, която тече през Суза. Където и да се намира, Великият цар пие вода единствено от река Хоасп, но не я предлага никому. Освен това пие само хелбонско вино, яде само жито от Асиса и използува само сол от Амонския оазис в Египет. Не е известен произходът на тези обичаи. Вероятно са наследени от мидийските царе, на които Ахемеиидите подражават в толкова много неща.

Докато Дарий пиеше, Демокед внимателно го наблюдаваше — постоянната жажда е признак за кожна треска. Дарий често пиеше много вода и често имаше треска. И все пак беше силен мъж и издържаше всички изпитания на бойното поле. Но няма двор по света, където да не си задават постоянния, макар и неизказан въпрос: Още колко ще живее монархът? През онзи зимен ден в ловната хижа до Пасаргада Дарий имаше пред себе си още тринадесет години и е било излишно да придаваме такова значение на количеството вода, което изпива.

Дарий обърса брадата си с опакото на покритата си с белези, едра и силна ръка.

— Тиране на Атина… — започна той. И млъкна. Демокед отвори уста да превежда. И той млъкна. Великият цар бе проговорил на гръцки.

Дарий погледна нагоре, към кедровите греди, които крепяха пропукания таван. Студеният вятър нахлуваше в хижата. Въпреки че персийските благородници са планинци и от тях се очаква да издържат на жега и студ, всички в залата, с изключение на дебело облечения Дарий, трепереха.

Великият цар започна да импровизира, нещо, което не го бях чувал да прави, защото дотогава го бях придружавал само при онези церемониални случаи, където въпросите и отговорите са превърнати в ритуал и наподобяват антифоните на дядо ми.

— На първо място е северът — каза той. — Там се крие опасността. Там загина моят предшественик Кир в битка с племената. Затова отидох на Дунава. Затова отидох на Волга. Затова изклах всички скити, които се изпречиха на пътя ми. Но дори и Великият цар не може да ги убие до един. Те още са там. Ордите чакат. Чакат, готови да тръгнат на юг. И някой ден ще го сторят. Ако това стане по време на моето царуване, още веднъж ще ги посека, но…

Дарий замълча. Присви очи, сякаш оглеждаше бойното поле. Може би отново преживяваше поражението си — след толкова години мога да употребя точната дума — в скитските гори. Ако Хистией не бе убедил йоний-ските гърци да не изгарят моста между Европа и Азия, персийската армия щеше да загине. Дарий до края на живота си бе благодарен на Хистией. Но и до края на живота си не престана да го подозира. Ето защо мислеше, че като гост на Великия цар Хистией няма да е толкова опасен, колкото ако се намира в родния си Милет. Това се оказа грешка.

Виждах как Хистией гори от желание да напомни на всички за своята съдбоносна роля в Скитската война, но не се осмелява да заговори без разрешение — за разлика от брата на Великия цар Артаферн, който по време на съ-вет можеше да говори когато поиска.

Между другото всичко това разкри много истини пред мен. Преди всичко разбрах, че макар да бях израснал в персийския двор, нямах представа как се управлява Персия. Когато ми разказваше за баща си, Ксеркс споменаваше само общоизвестни неща. Понякога Хистасп мърмореше неодобрително по адрес на сина си, но не казваше нищо конкретно.