Гор Видал - Сътворението

Съвсем тайно Великият цар бе пристигнал в хижата предишната вечер. По всичко личеше, че дори и прислугата не бе предизвестена. Голямата зала бе студена. Мангалите току-що бяха запалени. Килимите, по които стъпва Великият цар — кракът му не трябва да докосва земя или непокрит под, — бяха постлани толкова набързо, че сам се заех да ги оправям.

На един подиум бе поставен персийският трон: висок златен стол и пред него столче за краката. Пред подиума бяха наредени шест табуретки. Това бе необичайно. В двора никой няма право да седи пред Великия цар. Все пак бях чувал да се говори за тайни съвети, по време на които на високопоставените личности е позволено да седнат в негово присъствие. Излишно е да споменавам колко развълнуван бях от мисълта, че ще видя Великия цар в неговата тайна и най-истинска роля — главатар на войните от онзи планински род, който бе завзел света.

Посрещна ни синът на Хистасп, Артаферн, сатрапът на Лидия. Макар този могъщ човек да живееше като цар в Сарди, столицата на богатото и древно лидийско цар-ство, което Кир завзе от Крез, тук той бе обикновен слуга на по-младия си брат, Великия цар. Когато Артаферн прегърна баща си, старецът попита:

— Той тук ли е?

От начина, по който се произнася думата „той“, ние в двора разбираме дали става въпрос за Великия цар, или не. В случая „той“ определено се отнасяше за някой друг.

— Да, Господарю мой и татко. Сега е с другите гърци.

Още тогава ми беше ясно, че тайните срещи с гърците означават неприятности.

— Знаеш моето мнение — каза Хистасп, като разтри безжизнената си ръка.

— Знам, Господарю мой и татко. Но трябва да ги изслушаме. На запад нещата се променят.

— Кога ли не са се променяли? — каза недоволно Кистасп.

Мисля, че Артаферн се бе надявал да остане за минута васаме с баща си, но преди да успея да се извиня и да са оттегля, разговорът бе прекъснат от дворцовия управител.

— Ще приемат ли Господарите гостите на Великия цар? — попита той, като се поклони ниско на двамата сатрапи.

Хистасп кимна. Пръв влезе гостът с най-нисък ранг, Това бе моят стар приятел, лекарят Демокед. Той винаги изпълняваше длъжността преводач, когато Дарий приемаше важни гърци. След него влезе Тесал от Атина. По-сле Хистией — той нямаше нужда от преводач. Лекотата, скоято говореше персийски, не отстъпваше на изобретателността му в персийските интриги.

Последен от гърците влезе слаб, побелял мъж. Движеше се бавно, тържествено, сякаш свещенодействуваше. Държането му се отличаваше с онова възвишено спокойствие, присъщо само на родените да управляват. Ксеркс притежаваше това качество. Дарий — не.

— Хипий, син на Пизистрат, тиран на Атина по волята на народа — обяви дворцовият управител.

Хистасп бавно прекоси залата, приближи се до тирана и го прегърна. В миг Демокед се озова до тях и започна бързо да превежда церемониалните фрази. Хистасп винаги се отнасяше с истинско уважение към Хипий. Хипий бе единственият гръцки владетел, когото старецът можеше да понася.

В хижата появяването и оттеглянето на Великия цар става безшумно. Няма барабани, цимбали и флейти. Тъй че, докато се усетим, Дарий вече седеше на трона. От дясната му страна се бе изправил Ксеркс, а от лявата — главнокомандуващият генерал Датис.

Макар че бе само на петдесет и няколко години, Дарий вече показваше признаци на остаряване. Често се оплакваше от болки в гърдите. Задъхваше се. И понеже Демокед не даваше никакви сведения за своя пациент, никой не знаеше какво точно е здравословното състояние на Дарий. Все пак за по-сигурно, както и за да спази древния мидийски обичай, Дарий вече бе поръчал да му се построи гробница край Персепол, на около двадесет мили от свещената Пасаргада.

През този ден Дарий бе навлечен с дебели зимни дрехи. Освен синьо-бялата лента не носеше никакви белези на царската власт. Постоянно опипваше затъкнатия в колана си кинжал. Характерно за него бе, че не можеше да стои съвсем неподвижен — още един признак, че за разлика от Ксеркс и Хипий не се бе родил владетел.

— Вече приветствувах тирана на Атина — заяви той. — Тъй като останалите са винаги около мен, не се нуждаят от приветствие в моя дом.

Дарий нямаше търпение за церемонии, ако това, което трябваше да се извърши, не бе самата церемония.

— А сега да започнем. Участвувате във военен съвет. Седнете.

Лицето на Дарий гореше, сякаш имаше треска. Това често се случваше в студените дни.

Всички седнаха, с изключение на Ксеркс, Датис и мен.