Гор Видал - Сътворението

Едва на тази среща в хижата започнах да разбирам какъв човек е Дарий и макар да бе вече стар — самият аз сега съм толкова стар, че бих могъл да имам син на неговата възраст, — успях да зърна в него онзи пламенен, проницателен младеж, свалил така наречения узурпатор маг и станал господар на света, запазвайки верността на шестте благородници, които му бяха помогнали да завземе трона.

Дарий даде знак на виночерпеца да се оттегли. После се обърна към Артаферн. Двамата братя никак не си приличаха. Артаферн бе едно доста по-грубо копие на баща си Хистасп.

— Велики царю и братко!

Артаферн се поклони. Дарий затвори за миг очи. Нищо повече. Когато се събират главите на персийските родове, често онова, което не се казва с думи, представлява истинската същност на срещата. Години по-късно Ксеркс ми обясни, че Дарий използувал най-различни жестове, за да предаде волята си. За съжаление не съм му служил толкова дълго, че да науча този изключително важен код.

— Вярвам, че Хипий е наш приятел — започна Артаферн. — Такъв беше и баща му, комуто разрешихме да владее Сигейон. Вярвам, че е в наш интерес да осигурим връщането на династията на Пизистрат в Атина.

Лицето на Тесал светна от удоволствие. Но лицето на Хипий остана толкова безизразно, колкото и лицето на Дарий. Беше предпазлив човек, свикнал с разочарованието.

И Артаферн го разочарова, като внезапно заговори за друго:

— Преди две седмици в Сарди при мен дойде Аристагор от Милет.

Хистией вдигна глава, с гръб, опънат като струна. Малките му тъмни очи следяха всеки жест на сатрапа.

— Както знае Великият цар — това бе използуваната в двора фраза, чиято цел е да подготви Великия цар за нещо, което той не знае или е забравил, или пък не иска да знае, — Аристагор е племенник, а също така и зет на нашия верен приятел и съюзник, който днес ни е почел тук с присъствието си. — Артаферн вдигна дясната си ръка и посочи Хистией. — Тиранът на Милет, който предпочете — а и кой ли не би предпочел — близостта до Великия цар пред родината си.

Мисля, че на това място Дарий се усмихна. За съжаление брадата около устните му бе толкова гъста, че не можех да съм сигурен.

— Аристагор управлява Милет от името на тъста си — продължи сатрапът. — Той твърди, че ни е толкова верен, колкото е верен и на самия тиран. Вярвам му. Та нали Великият цар неизменно подкрепя тираните от онези гръцки градове, които му принадлежат.

Артаферн замълча. Обърна се към Дарий. Размениха погледи — може би код?

— Ние храним най-топли чувства към Аристагор — каза Дарий и се усмихна на Хистией, — защото ти, наши приятелю, храниш най-топли чувства към него.

— Велики царю, племенникът ми е отличен воин. Той е морски военачалник с доказани качества.

Историята на света можеше да тръгне в съвсем различна посока, ако на това място някой бе попитал къде, кога и как Аристагор е доказал качествата си на военачалник.

Сега ми е ясно, че Артаферн и Хистией са били в съюз помежду си. Но тогава бях съвсем млад и неопитен. Представите ми за Милет, Сарди и Атина се свеждаха до това къде горе-долу се намират. Знаех само, че Персия води политика в подкрепа на гръцките тирани. И още, че онези тирани, към които бяхме най-благосклонни, непрекъснато бяха прогонвани от намиращата се във възход класа на търговците в съюз с благородниците — ако думата не е неподходяща за това гръцко съсловие. По тези земи, щом притежаваш два коня и градина с едно маслиново дръвче, Можеш да претендираш, че си благородник.

— Аристагор смята, че остров Наксос е уязвим — заяви сатрапът. — Кълне се, че ако Великият цар му пре-достави флота, ще прибави Наксос към империята ни.

Изведнъж си спомних онзи ден в Екбатана, преди години, когато Демокед и Хистией си говореха за Наксос, н колкото и да бях неопитен, бързо направих връзката.

— Щом владеем Наксос, ще държим в ръцете си и цялата верига от острови, наречени Цикладите. А щом държим в ръцете си тези острови, Великият цар ще бъде и господар на морето, както е господар на всички земи.

— Аз и така съм господар на морето — отвърна Да-рий. — Владея Самос. Морето е мое.

Артаферн раболепно се поклони.

— Говоря за островите, Велики царю. Ти си всемогъщ разбира се. Но ще ти са необходими острови, ако трябва да стигнеш, стъпка по стъпка, до вътрешността на Гърция, за да могат нашите приятели отново да владеят Атина. — Артаферн ловко свърза амбицията на Аристагор да покори Наксос с връщането на Пизистратидите на власт — официалната причина за свикване на висшия съвет.