Гор Видал - Сътворението

Дарий изплю златото на пода и закачливо побутна с крак евнуха.

— Ще изготвиш послание до този Сарибимба. Пиши му, че Великият цар, господар на всички земи, Ахемени-дът и прочие гледа с добро чувство на своя слуга и благоволява да му изпрати като посланик човек близък до сърцето си, Кир Спитама, внук на Зороастър, арийския пророк — подчертай арийски и факта, че сме една раса, разделена само от географското разстояние. Раздяла, която лично аз намирам за непоносима. Не, това последното не го пиши. Не искаме да го плашим. Пиши му, че ще плащаме за желязото със златни монети — ако използуват монети — или в натура, ако не използуват. Направи го както е прието, списък на стоките, които нашите складове предлагат. Ти си индиец, знаеш какво ще им хареса. Откъде си?

— От Кошала, Велики царю. Това е най-древното и славно арийско царство. Намира се на север от Ганг.

— Кой е вашият владетел? Не мога наистина да го нарека цар. Има само един цар на тази земя.

— Ако все още е жив, Господарю, казва се Пасенади, свят и добър човек. Сестра му е жена и върховна царица на Бимбисара в Магадха, а майка му е…

— Спести ми подробностите. Но предай всичко на посланика ми. — Дарий ми се усмихна. Мечтите за крави му придаваха младежки вид. Разрошените посивели коси изглеждаха почти руси, а сините очи блестяха. — Приготви се, Кир Спитама. А ти там долу, трябва да го научиш да говори, както се говори в онзи край на света. Ще пътуваш с моя посланик. — Дарий подритна евнуха за довиждане. — Подготви подобно послание и за онзи там, твоя владетел. Представи посланика ми и прочее. Щом излезе евнухът, Скилакс и Дарий започнаха да обмислят плана на пътуването — моето пътуване.

— Ще тръгнете по пощенския път до Бактра. Това сигурно ще ти е приятно — обърна се Дарий към мен. — Ще видиш стария си дом. Бях там миналата година. Целият е наново построен. — Той проследи една линия на картата. — После можете да минете оттук, покрай река Окс[1] до високите планини. Ще прекосите през този проход, макар че той може и да не съществува. Така е с проходите, когато ти трябват. След това сте в Гандхара, откъдето можете да пътувате разкошно надолу по Инд до… до къде? — Дарий се обърна към Скилакс.

[1] Днешна Амударя, — Б. пр.

— Таксила. От Инд е три дни път до града, където се събират всички пътеки на керваните.

— Пътеки? Няма ли пътища?

— Ако говорим точно, не. Господарю. Но там е равнина и пътеките са добре очертани. От друга страна, джунглите са гъсти. Има много диви зверове, бандити. Ще ни е необходима рота войници. Освен това трябва да прекосим пет реки, преди да стигнем до река Ямуна. После с лодки и салове ще се спуснем до равнината на Ганг, където са шестнадесетте царства.

— Откъде знаеш всичко това? — Дарий доста учудено погледна Скилакс. — Никога не си бил на изток от делтата на Инд.

— И аз бленувам за крави, Господарю — отговори Скилакс, — за теб, разбира се.

Дарий сърдечно прегърна Скилакс. За такава прегръдка всеки от царските синове и братя би дал поне едната си ръка.

— Ще получиш своите крави, Скилакс. Грижи се за момчето — посочи ме той безцеремонно. — Ще получиш сто войници — достатъчно, за да пазят посланика, но недостатъчно, за да изплашат говедарите. Както се полага, ще получиш и придружвачи, картографи, архитекти. Евнухът… как му беше името?… ще приготви подходящи подаръци за двамата владетели. Но да е нещо по-скромно. В края на краищата като господар на всички земи съм господар и на техните. Това право ми е дадено от… от Премъдрия господ! — добави той явно за да ми достави удоволствие.

После Дарий се обърна към мен. С учудване забелязах, че сме еднакво високи. Дотогава го бях смятал за гигант. Великият цар ме погледна право в очите и аз много се смутих. Тревожеше ме мисълта, че това не е позволено, докато тъмносините му очи с леко зачервени клепачи продължаваха да ме гледат напрегнато.

— Трябва да оправдаеш надеждите ми, Кир Спитама. Давам ти една година. Най-много две. През това време искам да науча всичко, което е необходимо да знам, за да подготвя завладяването на Индия. Искам да стигна до края на света. Или до Китай. Което от двете е по-близо.

— Твоята дума е закон, Господарю.

— Индия ще бъде последният ми дар за персийския род. Затова бъди наблюдателен, хитър, възприемчив. Ще проповядваш Истината, но няма да смущаваш последователите на Лъжата.

Дарий съвсем основателно се страхуваше от усърдието на истинския зороастриец. А нямаше намерение да настрои против себе си шестнадесет индийски царства поради религиозния фанатизъм на посланика си.