Гор Видал - Сътворението

Тъкмо се канех да се оттегля в шатрата си за през нощта, когато на прага на хамбара се появи висок гол човек. За миг остана неподвижен, като примигваше срещу светлината. Косата му стигаше почти до петите. Ноктите на ръцете и краката му бяха дълги и завити като папа-галски човки — помислих си, че сигурно се чупят, щом стигнат определена дължина. Човекът носеше метла. Когато очите му привикнаха към светлината, бавно тръгна към мен, като метеше пода пред себе си.

Онези от свитата ми, които още не бяха заспали, го гледаха също така стъписани като мен.. Накрая един от стражата извади меча си, но аз му направих знак да не закача човека.

— Какво, по дяволите, значи това? — попитах Ка-рака.

— Някакъв светец. Може да е джайнист[1]. Може и да е луд. Или и двете.

[1] Джайнизмът е индийско религиозно-философско учение, зародило се вероятно през VI в. пр.н.е. Джайнистите вярват, че светът е вечен и се състои от живи и неживи субстанции. Най-висш принцип за тях е да не се убиват живи същества. За основател на джайнизма се смята Махавира Джина. Привържениците на едната от двете основни секти — Дигамбара — в началото са ходели съвсем голи, В Индия днес има милион и половина джайнисти, — Б. пр.

Човекът сиря пред мен и вдигна метлата, сякаш ме поздравяваше. После каза нещо, което не разбрах. Но Карака го разбра.

— Луд е. И е джайнист. Това е една от най-древните секти.

— Всички джайнисти ли са луди?

— Съвсем не. Но този твърди, че е Прекосяващият реката, а това е невъзможно. От началото на света е имало само двадесет и трима Прекосяващи.

Не разбрах нищо от казаното.

— Какво значи Прекосяващ реката? И защо този човек е гол? За какво му е метлата?

Без да поиска разрешение, човекът внимателно измете мястото пред мен. После седна на него с кръстосани крака. Зашепна молитви.

Карака бе толкова смутен от държането на сънародника си, че отначало не желаеше да каже нито дума и трябваше да му обяснявам колко много се интересува Великият цар от всички индийски религии, което бе вярно. Дарий не би се поколебал да тръгне гол с метла в ръка, ако от това зависеше дали ще спечели Индия.

— Прекосяващият реката е много свят човек. Последният се е явил преди двеста години. Говори се, че новият Прекосяващ е вече на земята, но той със сигурност не е този гол човек. Поначало само най-крайните джайнисти ходят голи — или в небесни одежди, както се изразяват те.

— А метлата?

— С нея измита насекомите. Джайнистите не могат да убиват живи същества. Затова често носят маски, за да се предпазят от вдишване на насекоми. Отказват да се занимават със земеделие, защото при обработването на земята се убиват насекоми. Не могат да ядат мед. защото пчелите ще гладуват. Не могат…

— А какво могат да правят?

— Те са отлични търговци — усмихна се Карака. — Баща ми беше джайнист. Но аз не съм. Култът е много стар… доарийски, всъщност джайнистите никога не са приемали арийските богове. Те не вярват във Варуна[1], Митра[2], Брахма[3].

[1] Един от ведическите богове, бог на океана, (санскр.).- Б. пр.

[2] Древноиранско божество на слънцето и светлината. Почитали го и в Индия (авест.). — Б. пр.

[3] Върховният бог в индуиския пантеон (санскр,), — Б. пр.

— Защото това са дяволи. — Цитирах накратко Зороастър.

— За Зороастър може да са дяволи, но за арийците са истински богове. За нас са нищо. Ние сме съвсем различни. Арийците вярват в задгробен живот. Рай за добрите. Ад за лошите. Ние не вярваме в това. Вярваме в преминаването на душите от един човек в друг — или в растение, в скала, в дърво, в животно. Най-висшето състояние за нас е нирвана. Това значи да угаснеш като свещ. Да прекъснеш дългата нишка на съществуванието. Да бъдеш, накрая, на върха на вселената — съвършен, неподвижен, завършен. Но за да постигне това състояние, човек трябва, както казват джайнистите, да прекоси реката. Да не пожелава земните неща. Да се подчини на вечните закони.

Много години се мъчих да открия дали Питагор е имал някакви връзки с джайнистите. Не намерих доказателства за това. Ако никой не му е говорил за превъплъщението и идеята за преселението на душите се е развила у него самостоятелно, тогава има вероятност тази доа-рийска теория да е вярна.

Лично аз се ужасявам от подобна мисъл. Съвсем достатъчно е да се родиш веднъж и да умреш веднъж. След смъртта, учи Зороастър, всеки от нас ще бъде съден. Добрите ще отидат в рая, а лошите — в ада. Накрая, когато Истината унищожи Лъжата, всичко ще се превърне в Истина. Струва ми се, че това е не само разумна, но и много полезна религия. Ето защо не мога да си представя нищо по-ужасно от това да прескачаш от тяло в тяло или от змия в оса, в дърво. Разбира се, предполага се, че за разлика от Питагор човек не си спомня предишните си превъплъщения. Но не е там въпросът. На мен лично много ми харесва идеята за нирвана — трудна на превод дума. Нирвана е нещо като угасяне на пламък, но думата има и други нюанси, които е не само невъзможно да се преведат, но е и трудно да се разберат от невярващ като мен,